— Той ли е сложил началото на бандата?
— Не! Нали ти казах — Бруър.
— А Бруър Езерняк ли е? — Едва ли, с това име.
— Не, разбира се! Преди аз да попадна тук, преди Олдър да се появи, Крейн е бил пътник, привлечен в кръчмата. Незнайно как е успял да убеди Бруър да не го убива, така станал дясната му ръка, а после… един ден Бруър изчезнал. Останал само Крейн. — Скинк се колебаеше. — Разправят, че единственото желание на Бруър било да стане приказно богат, но досега никой не е наясно какво иска Крейн.
— Той сам ли е?
— Не, трийсетина сме, понякога четирийсет, зависи.
— Има ли други Езерняци с него?
— А, сам е май.
— Къде е в момента, знаеш ли? — Не беше на миля разстояние, но в този момент му се стори, че една миля е нищожно разстояние между тази лудост и неговата Искрица.
Скинк поклати глава.
— Последно го видях в пещерата. — Олдър се сви вътрешно. Даг вдигна очи и го погледна студено.
Бери преглътна и се обърна към Даг.
— Питай го дали са пото… виждали „Трипойнт Стийл“?
— Онези надутите лодкари ли? — изсумтя Скинк. — Тук бяха миналата седмица. Крейн рече да си трайкаме и да ги пуснем да си заминават. Така и направихме.
Даг срещна погледа на Бери и я разбра. Не можеха да разчитат на никаква помощ. Въпреки това се замисли. Мъжете на „Завръщане“ бяха поне два пъти по-малко от бандитите, а по реката се спускаха нови лодки. Бандитите постъпваха умно, като избираха само най-богатите, а останалите пускаха да преминат, но дори така престъпленията им не можеха да останат незабелязани още дълго. Колко дълго трябваше да се подготвя „Завръщане“? „Да се подготвя за какво?“
Някои от лодкарите от Рейнтрий бяха поели работата на греблата да не би „Завръщане“ да заседне в някоя плитчина. Вече бяха доближили притока. Даг се обърна към Чикори и Мечкогон.
— Някога да сте преследвали бандити в Рейнтрий?
— Веднъж — призна Чикори и се почеса по главата. — Бяха двама обаче, не трийсет или четирийсет. Върнахме ги живи, за да ги съдим, но не останахме за обесването. Не обичам аз такъв лов, но тази работа трябваше да се свърши.
— Май отново трябва да се заемем със същото — рече Даг. — На два пъти съм помагал да се ликвидират бандитски банди плюс една голяма и добре организирана в Гласфордж. Първото условие е да сте повече от противника. „Бързата костенурка“ скоро ще ни настигне, а ще дойдат и други лодки. Ако до довечера съберем достатъчно помощ, вие ще участвате ли?
Чикори погледна Мечкогон и той кимна.
— Защо не.
— Ако е възможно, нека фермерите сами да се оправят с другите фермери. С Езерняка ще се оправим ние, Езерняците — заяви Даг. Бар и Ремо се свиха, когато разбраха каква задача им е отредена, но въпреки това и двамата закимаха. — Въпросният Крейн сигурно е опасен и няма да можете да се преборите с него сами.
— Мен така ме устройва — заяви бавно Чикори. — Стига след това всички да бъдат предадени на един съд. — Погледна въпросително Даг.
— Ако е виновен дори за половината ужасии, за които разказа Скинк, няма да е никакъв проблем. Ще им бъде издадена присъда още преди да стигнат до съд.
Чикори кимна доволно.
— Когато искаш да готвиш заешка яхния, първо трябва да уловиш заека.
— Така е — съгласи се Даг.
След като завързаха „Завръщане“ в устието на притока, Фаун остана да наблюдава тревожно как Даг и неколцина от мъжете отвеждат затворниците на брега, за да продължат с разпита. Върнаха се след около час още по-мрачни отпреди, въпреки че не личеше Олдър и партньорът му да са подлагани на изтезания. Бо лично се погрижи да върже здраво ръцете на Олдър зад гърба му за една от подпорите на покрива. После се обърна към Даг.
— Да му запушим мръсната уста?
Даг само поклати глава, но предупреди Бери и Фаун:
— В никакъв случай не разхлабвайте въжетата. Ако иска да пикае, донесете му кофа. Ход да я държи.
Улови погледа на Бери и тя кимна едва доловимо. Оставаше да изчакат подкрепленията.
Уит скоро даде сигнал и двамата с Бо се качиха в лодката на бандитите, за да пресрещнат пристигащите. Деветимата гребци на току-що дошлата лодка бяха смаяни от чутото, но си отдъхнаха, когато разбраха, че им се е разминало. До един се съгласиха да участват в нападението срещу речните бандити.
„Бързата костенурка“ се появи по обед и Фаун забеляза, че на Даг вече му е по-спокойно. Всички от шумния екипаж бяха готови да участват. Водачите слязоха на брега, за да обмислят стратегията — Уейн и Садлър, Чикори, Мечкогон и Даг. Уейн твърдеше, че е най-добрият — заяви, че бил най-добрият пияч и скандалджия по кръчмите, и се провъзгласи за лидер, макар да бе очевидно, че Даг предпочита Чикори да води операцията. Най-сетне постигнаха единодушие.