Мъжете цял следобед почистваха и приготвяха оръжието си. Всички имаха ножове и тояги, някои и копия, но лъковете бяха значително по-малко, отколкото му се искаше на Даг. Уит щеше да е сред стрелците с лък.
— Трябва ли и Уит да ходи? — промърмори Фаун, когато двамата успяха да си откраднат миг насаме на задната палуба на „Завръщане“.
— Той сам пожела. Ще се почувства обиден, ако го оставим на лодките. А и без това нямам достатъчно стрелци с лък. — Отмести кичур коса от челото й. — Така поне ще е максимално далече от битката.
— Може и да си прав — примири се тя.
— Освен това предпочитам да не остава при Олдър.
Тя вдигна поглед.
— Даг! Колкото и да му се свива сърцето заради Бери, Уит не е убиец!
— Знам. Но Олдър така умее да си играе с думите, че няма да се усетиш как те е замотал. Ако убеди Бери… в каквото и да било, има реална опасност Уит също да бъде убеден да извърши някоя глупост единствено от криворазбрано благородство. — Поколеба се. — Утре сутрин ще ни се наложи да се превърнем в палачи, ако всичко мине по план. Бери ще се нуждае от цялата подкрепа, която си способна да й дадеш.
— Трябва ли и Олдър да бъде обесен? Той е бил омаян от Езерняка Крейн, нали? Виновен ли е, ако е бил принуден да действа? Ами Скинк? Ще е много трудно да се определи… на сутринта.
Даг мълча дълго, загледан към реката.
— Нямам намерение да повдигам този въпрос, ако никой от другите не се обади. Моля те, не го повдигай и ти. До един са виновни.
— Даг! — възкликна тя възмутено.
— Знам! Знам. — Той въздъхна. — Първо обаче трябва да хванем бандитите. Трябва да действаме като един. След това ще мислим за останалото.
Тя стисна устни, без да крие съмнението си.
Той я прегърна, зарови лице в косата й и зашепна:
— Когато напуснах патрула, си мислех, че тази работа е останала зад гърба ми, че мога да насоча усилията си към грижи за хората, не да ги убивам. — Сниши глас още повече. — Щом излекувам колкото съм убил, сметката ми ще излезе. Чак тогава мога да продължа напред.
— Така ли се прави?
— Не знам, Искрице. Поне така се надявам.
Тя го прегърна и вдигна лице към него.
— Не можеш ли поне да отомаеш Олдър, преди хората ти да тръгнат довечера? Ще е ужасно, ако Бери го види как рухва като онзи Скинк, но поне няма да е толкова опасен.
— Не мога да го отомая.
— Защо да не можеш? Нали се справи с другия? Не е като да даряваш част от същността си, където отдаваш толкова много, че ти самият рухваш. Да не би да е като парче пай, което изведнъж ти идва прекалено много?
— Не — отвърна той с нескрито неудоволствие. — Не мога да отомая Олдър, защото той не е омаян.
Последва мълчание.
— Виж ти — въздъхна най-сетне Фаун. „О, Богове! Горката Бери.“ — И кога смяташе да й кажеш?
— Не знам. В момента проблемите са ме притиснали и едва ли ще взема най-доброто решение. Първо трябва да хванем бандитите. Най-важен е предводителят им, Крейн. Това мога да го кажа със сигурност. Всъщност май е единственото на този свят, в което съм сигурен.
Ето че отново бе започнал да мисли като патрулен. „Първо убийте злината. Всичко останало е за по-късно.“ Тя бе уверена, че е прав, но започваше да се страхува какво ще стане след това. Стисна раменете му.
— Тогава върви да спипаш бандитите.
Той я погледна и кимна отсечено.
Следобед пристигна още една лодка, но на нея имаше семейство. Бащата и големият син бяха готови да се включат, заедно с двама от гребците, за ужас на майката, която щеше да остане с четири малки деца и дядото. Никой не очакваше нови лодки след падането на мрака, когато разумните хора се отправяха към брега, но малко преди залез се показа още една, която едва не ги подмина. Екипажът очевидно бе от Силвър Шоулс. Когато им разказаха за измамите, убийствата и опожаряването на лодките, всички изявиха желание да се включат. Оставаше само да похапнат, да съобщят всички необходими подробности, да пазят тишина и да не позволят на мъжете да се напият.
Даг нямаше много работа с оръжията си, тъй като щеше да отсъства часове, не седмици. Фаун си мислеше, че след като бе напуснал патрула, вече са приключили със сбогуванията по мръкнало. Нахлулите спомени я уплашиха. Тълпата моряци се събра на брега и тя се поуспокои, като видя колко са много. Даг изпрати Бар и Ремо с някои от ловците от Рейнтрий да разузнаят. Останалите тръгнаха по хълма, понесли няколко фенера — много по-шумни от Езерняшки патрул, но изпълнени с решителност.
За сън и дума не можеше да става. Фаун и Бери почнаха да приготвят превръзки и извадиха на масата всички лекарства на „Завръщане“, за да са готови, когато мъжете се върнат — най-вероятно някъде по изгрев, бе казал Даг. Фаун се надяваше да не се налага да съсипват новите лопати на Бери, като копаят гробове с тях, поне не за членове от техния екипаж. Знаеше, че е прекалено да се надяват да няма никакви жертви, но само така можеха да прогонят нощния мраз и страха си. Тъй като почти всички бяха тръгнали, лодките утихнаха.