Хоторн беше изчезнал някъде сред дърветата, сигурно за да поплаче насаме. Когато се върна, легна на койката си с гръб към тях. Най-сетне заспа и ръцете му се отпуснаха; миещото мече се измъкна от прегръдката му и отиде да се скрие в склада. Бо излезе, за да се поразходи покрай лодките и да поговори с другите лодкари, някои по-стари и от него. Ход, оставен за негов помощник и охрана на лодката, тръгна след него.
Задрямалият Олдър се събуди. Вече не изглеждаше красив, а напрегнат и много уморен. Фаун се запита дали често са го изпращали да подмамва лодките заради приветливото му лице и сладкодумието му. Очите му се стрелкаха насам-натам и току се спираха на Бери.
— Не можех да избягам — обади се той. — Нямаш представа какво прави Крейн с дезертьорите.
Бери го погледна, но не отговори. Фаун престана да се занимава с плетката и се запита дали ще й се наложи да зашива кожа и човешка плът.
— И какво точно прави Крейн с предателите? — попита, тъй като Бери продължаваше да мълчи.
— Умен е, нямате представа колко е умен. Уби неколцина, които му се противопоставиха, но ако някой поиска да напусне бандата, се преструва, че го пуска. Позволява му да си избере от плячката своя дял, най-леките и най-ценни неща, след това тайно го проследява. Няма начин да избягаш от усета му за същност. Прави засада, убива го и скрива плячката си. Хората в лагера дори не знаят. Няма начин да се измъкнеш жив.
Според Фаун това бе някакъв вид изкривена справедливост. Откри и доста несъответствия в разказа му. Запита се дали и Бери ги е забелязала.
— Ако не е тайна, ти как разбра? На мен ми се струва, че Крейн не е човек, който сам ще тръгне да организира засада и да копае гробове.
Олдър я погледна с неприкрита неприязън.
— И как изобщо са останали бандити? — продължи Фаун. — Да не би това да е планът на Крейн? Да остане последен?
— Непрекъснато прииждат разни хора. Като братята Дръм. Понякога набира новаци от пленените екипажи. Като Скинк.
И може би като Олдър. Фаун се зачуди струва ли си да го разпитва пред Бери как е попаднал в бандата. Може би не. Подозираше, че Бо вече се е досетил по време на предишния разпит. А пък утре сигурно щяха да хванат друг пленник, който да потвърди разказа на Олдър.
— Опитах се да ви спася — продължи Олдър и погледна с копнеж Бери. — Днес опитах всичко, което ми хрумна, за да ви накарам да продължите. Винаги съм се опитвал да спасявам колкото е възможно повече хора. Лодки със семейства, жени и деца ги пропусках.
Най-вероятно най-бедните лодки, предположи Фаун и попита:
— Ами лодките с жени?
Олдър се сви и измърмори:
— Тук не минават такива лодки.
Бери вдигна поглед към него.
Ако Крейн беше толкова умен, хитър и жесток, колкото твърдеше Олдър, сигурно оставяше жените да си въртят търговията, отрупваше ги с подаръци и се отърваваше от тях също като от дезертьорите. В противен случай за доходната му работа щеше да се разчуе, а и Бери нямаше да пропуска лодките с жени, докато разпитваше по реката.
Олдър заговори нежно и убедително:
— Сега можем да заминем. Ще сме двамата. Когато те видях, все едно се събудих след едногодишен кошмар. Толкова се страхувах за теб — никога нямаше да позволя на Крейн да те хване. Не съм и предполагал, че точно ти ще ме спасиш. Слушай, знам някои от местата, на които Крейн е скрил плячката. Ако се измъкнем сега, докато останалите са заети, можем да се върнем в Клиъркрийк богати и никога повече няма да ни се налага да се спускаме по реката. Не искам да я виждам повече тази река. Съсипа ме тя. Можем да забравим всичко това, все едно е било кошмар, и да продължим на чисто.
— Това ли си имал намерение да ми донесеш? — възкликна Бери и стисна юмруци. — Кесии с кървави пари?
Олдър поклати глава.
— Крейн ти дължи кръвнина за „Розата“, ако не за друго.
— Защо, след като е потънала в буря? — попита Фаун и изви вежди.
Олдър бе готов да я убие с поглед, но се овладя и продължи:
— За всичко е виновен онзи Езерняк магьосник. Той прави нещо с умовете на хората и ги омагьосва. Заличава доброто у хората — това е голямата му радост. Нали видя Скинк. Той е най-обикновен лодкар, с нищо не е по-различен от баща ти и гребците на „Розата“, преди Крейн да го хване и да го преобрази. Затова не успях да се измъкна. Господи, как го мразя този Крейн!