Това поне приличаше на истина. Бери вдигна поглед и за момент Фаун си помисли, че решимостта й я е предала — или че просто зачервените й очи са пълни със сълзи.
— Ако Крейн наистина те е омаял — обади се Фаун, — значи си омаян и в момента не е никак разумно да те пуснем, защото ще хукнеш обратно при него. Нищо не можеш да направиш, също както не си могъл да помогнеш и на хората.
Олдър се смълча. Да не би да се бе оплел в собствената си паяжина?
Най-сетне Бери заговори.
— Защото, ако не си омаян, просто не мога да си обясня защо не си избягал досега. На мен ми се струва, че ако един човек иска да избяга и не дава пет пари за съкровища, щеше да преплува през нощта, да се хване за някоя отломка и да се понесе надолу по реката. Имал си цяло лято. Щял си да се добереш до първия лагер или селце на Рист за ден, ден и нещо, да слезеш на брега за помощ и да предупредиш за ужасните неща, които се случват на Елбоу. Така е щяло да се свърши доста отдавна. А ти не си омаян. Така че, Олдър, кой от двата варианта избираш? Не е ли крайно време да решиш?
Олдър отвори уста и побърза да я затвори. Най-сетне реши.
— Езернякът ме е омагьосал. Напоследък дори не съм в състояние да мисля.
— В такъв случай не мога да те пусна, нали? — каза Бери и се изправи. — Ела, Фаун. Тук няма да можем да спим. Да отидем на покрива. Поне въздухът там е по-чист.
— Така си е — кимна Фаун и я последва към задния люк в ледения мрак.
Нощното небе беше ясно, обсипано със звезди. Лунният сърп се бе издигнал над източния бряг. Седнаха с кръстосани крака на покрива и заоглеждаха ту черните скали, ту мътните светлини, които идваха от прозорците на лодките покрай брега. Водата плискаше в тишината. Фаун не чуваше нито викове, нито писъци, които да отбележат началото на битката, но до лагера в пещерата имаше три мили и едва ли щяха да чуят нещо изобщо.
— Олдър беше добър човек в Клиъркрийк — рече най-сетне Бери.
Фаун мълчеше.
— Реката наистина го е покварила.
Фаун най-сетне се реши да проговори.
— Може би никога досега не се е сблъсквал с подобни изкушения. — И след миг добави: — Дано и аз не се сблъскам.
— Дано — отвърна Бери. Нощта бе студена и не се чуваха песните на насекомите. Дъхът им излизаше на валма. Най-сетне Бери събра смелост. — Кажи, Олдър омаян ли е, или не? Даг какво каза?
Фаун преглътна. Едва ли щеше да има по-подходящ момент да каже на Бери истината.
— Не е.
Бери си пое рязко дъх.
— Сама се досетих, че сигурно е така. Иначе Даг щеше да го оправи, както разомагьоса Скинк. — От устните й изскочи пара. — Не знам кое е по-лошото. Май нито единият, нито другият вариант.
— И аз — съгласи се Фаун.
— И не виждам изход от тази каша.
— И аз — повтори Фаун.
Сгушиха се в тишината и зачакаха утрото или някакво известие, но скоро студът ги принуди да влязат в каютата.
20.
Даг подпря коляно на някакво повалено дърво и провери тетивата на лъка. Отвори се за момент, за да опипа обстановката, и изруга не за пръв път, че усетът му за същност не може да проникне на повече от една ръка разстояние в твърдата скала. Бар и двама от хората на Чикори се бяха настанили от другата страна на отвора на пещерата. Ремо и друг ловец от Рейнтрий се промъкваха към отвора горе, откъдето се процеждаше стоманеносив на светлината на луната дим. Ремо трябваше да се погрижи никой да не се измъкне оттам. Уит бе застанал до Даг и стискаше лъка си. Лицето му бе набраздено от сенките на голите клони, бледо и безизразно като луната. Този път нямаше и следа от обичайната му веселост.
Даг потисна гнева, предизвикан не само от жестокостта на бандитите, а и защото бе попаднал на тях сега, по средата на пътуването, което искаше да бъде сватбен подарък за Фаун. Веднъж тя вече бе тормозена от бандитите в Гласфордж и той се бе заклел, че никога повече няма да се докосне до подобен ужас. Но пък тази вечер тя не изглеждаше ужасена, просто бе напрегната и изпълнена с решителност. Този път щеше да се постарае да я опази от грозотата, стига да можеше. Опита се да не се замисля, че подходящите за зачеване дни започват, че в същността й се е появила прекрасна искра, знакът, че трябва да прибягнат до по-различни техники в леглото. При това възможно по-далече от бандити и тям подобни. „Не се замисляй за опасността, патрулен, защото ще полудееш.“ Бе твърдо решен да не допусне нито един човек да избяга от пещерата, за да тормози Фаун, Бери или когото и да било другиго. Прехапа безпомощно устна, тъй като не можеше да преброи целите, които се криеха зад стените.