— Хм. — Той бе притворил очи и бе навел глава над косата й. Стисна един кичур с устни и го подръпна.
— Толкова ли много ти се иска да имаш семейство, Даг? Защото в момента това, което имам, ми е повече от достатъчно.
Той я притегли на леглото и я погледна в очите. Усмихна се.
— Значи не би трябвало да имаш нещо против да го споделиш с мен.
— Да знаеш само колко пъти ми се е искало да се отърва от тоя малоумник Уит!
Той приглади тъмните къдри, паднали на челото й, и я целуна по веждите.
— И още нещо — добави тя строго, въпреки че пръстът й чертаеше нежни нишки по челюстта му. — Замислял ли си се, че вечер, когато седнем край огъня, той ще пуска шеги, ще се лигави и ще ни разваля настроението?
Даг сви рамене.
— Уединението не е проблем за патрулните.
— Събиране на дърва за огъня, къпането в реката, ловът на катерици? Така си ми казвал. Имате си цяла система, която Уит не познава.
— Значи ще се наложи да го науча как да се държи като Езерняк.
— Мислиш ли? Най-добре още отсега си намери една дебела тояга, за да го налагаш по дебелата глава.
— Обучавал съм дори по-твърдоглави млади патрулни.
— Нима има такива? — Тя се отпусна назад, за да го вижда по-добре. — Как успяват да се справят с работата си?
Той се разсмя, след това отговори.
— Партньорите им помагат. Понякога обаче все едно куцукат на един крак. Важното е да ги опазим живи, докато се обучат. Получава се. — Усмивката му се стопи. — При повечето.
Нежните й пръсти се плъзнаха в косата му.
— Все още мислиш като Езерняк, не като фермер.
— Това ще се промени. Ако имам възможност да се поупражнявам върху Уит… Може и да успея да премахна грешките.
— Хората казват, че двама са компания, а трима са тълпа. Аз пък бих казала, че двама са партньори, а трима са вече патрул.
Пръстите й се плъзнаха по копчетата на ризата му; той понечи да ги целуне, отказа се и рече:
— През последните няколко седмици наблюдавах и слушах и научих не само как се бере боб. В тази къща има точно толкова място за Уит, колкото и за теб. Всичко тук се върти около Флеч, Кловър и техните бъдещи деца. Може би, ако има възможност, Уит ще порасне. Трябва му помощ, промяна, макар и не толкова болезнена, колкото бе при теб.
Тя потръпна.
— Не го пожелавам дори на Уит. — Отново се усмихна. — Значи вече си готов да поемеш ролята на брат по шатра, дори на баща, така ли, патрулен?
— Я се дръж прилично, дете — отвърна той шеговито, зае се с нейните копчета и благодарение на наскоро придобития опит успя.
— Да се държа прилично, след като ръката ти е там?!
Единствената му ръка бе проводник на прекрасни усещания. Пръстите му се плъзгаха по кожата й. Дори коприната не бе толкова нежна, колкото бе тя.
— Не съм казал подобно нещо… — Опита се да измисли какво всъщност да каже, но нямаше сили да говори, докато топлината на телата им се сливаше.
Усети аромата на косата й, когато тя тръсна глава, и вдиша дълбоко. Тя зашепна лениво:
— Довери ми се. Той ще е невероятно досаден.
Даг повдигна глава, за да я погледне.
— Ще е? Да не би вече да си взела решение?
Тя въздъхна.
— Май да.
— Няма да ти досажда, иначе ще се разправя с мен.
Тя сбърчи вежди.
— Вечно пуска шеги. Човек просто не може да му се скара. Най-много ме вбесява, когато ме разсмива.
— След като мога да се оправя с отряд твърдоглави патрулни, ще се справя и с брат ти. Наистина.
— Нямам търпение да видя как ще го направиш.
— За теб представлението ще е безплатно.
Големите й кафяви очи потъмняха. Нежните й пръсти се плъзнаха надолу по копчетата му. И Даг забрави за фермерите. Откри, че не му е никак трудно да отвори същността си за нея. Все едно огън от звезди припламна в тялото му. Тя зашепна:
— Покажи ми… всичко.
И той я нагласи върху себе си и изпълни желанието й.
3.
Макар Сорел и Трил да се колебаеха доколко е разумно да пускат най-малкия си син по пътищата на Олеана дори в компанията на страховития си зет Езерняк, Флеч и Кловър веднага одобриха. През следващата седмица Сорел и Флеч възложиха на Уит колкото е възможно повече работа. Доволен, че е получил разрешение, Уит работеше безропотно, макар и не чак с желание. За уроците по стрелба с Даг така и не остана време, тъй като момъкът трябваше да нацепи дърва за зимата, задача, с която фермерите обикновено се заемаха чак след месец. Макар никой да не говореше за заминаването му, то се подразбираше по все по-високата купчина дърва и никой, мислеше си Даг, дори Флеч, не би проявил такава жестокост, че да го спре след свършената непосилна работа.