Мъжете от Рейнтрий повикаха Уит да пази пленниците. Той пристъпи до Даг и го зави с одеяла. Даг му се усмихна с благодарност. Уит погледна прежълтелия Чикори.
— Ще умре ли?
— Не знам. Намери Бар или Ремо. Къде изчезнаха тези двамата, мътните ги взели?
— Навътре са. Ей сега ще ги доведа.
— Давай по-бързо.
Уит кимна и тръгна. Справяше се добре, при положение че за пръв път попадаше в истинска битка. Въпреки това Даг не би го изпратил да помага на Уейн. Намръщи се, когато чу плющенето, ударите и виковете откъм дъното на пещерата, където разпитваха пленниците.
След малко Уейн доведе Бар и Ремо. И двамата бяха намръщени и причината не бе първият им опит с бандити фермери.
Ремо показа споделящ нож.
— Виж какво намерихме.
— Освен това има пълен тайник! — възкликна Уит. — Все ценни неща. Направо безценни де.
Даг присви очи. Ножът не беше зареден.
— Възможно ли е да е на Крейн?
— Намерих го в една купчина кожи, натоварени в Езерняшката лодка — каза Ремо. — По всичко личи, че бандитите на Крейн невинаги са избягвали Езерняците.
Даг внимателно подпря главата на Чикори на коленете си и посегна с окървавената си ръка да вземе ножа. Ремо трепна, когато забеляза, че ръкавът му е мокър от кръв, но въпреки това му го подаде. Даг го приближи до устните си. Наистина не беше зареден. Освен това усещаше в него странно спокойствие.
— За когото и да е бил отреден този нож, вече е мъртъв. — Което означаваше, че не е бил на Крейн, помисли си Даг, въпреки че се надяваше да греши.
Бар попита стреснато:
— И можеш да разбереш това?
— Брат ми прави ножове — отвърна Даг и двамата патрулни го изгледаха изненадано. — Прибери го.
Ремо взе ножа, пъхна го в калъфа и го закачи на врата си.
— Сигурно са убили някой Езерняк, без дори да му позволят да отдаде смъртта си — заяви възмутено.
„Или Езернячка.“ Даг дори не искаше да се замисля за подобна вероятност. Възможно бе сред жертвите да е имало жени, но сега не бе видял нито една. „Не са позволявали на никого да избяга, за да не ги разкрие.“ Нали така беше казал Скинк. Можеше ли Даг да се надява, че жертвите са избити бързо, или надеждите му бяха напразни?
Кръвта на Чикори отново се бе съсирила върху раната и напрежението в джоба се покачваше.
— Открихте ли някакви следи от Крейн? — Или пък от лудите братя Дръм, които се бяха превърнали в най-доверените му хора? Даг държеше да ги открият независимо дали живи, или мъртви.
Бар поклати глава.
— Няма ги на половин миля.
— Трябва да го хванем. — И не само заради чудовищните му престъпления. Ако не осъдеха водача Езерняк заедно с другите, лодкарите щяха да заподозрат патрулните, че са му помогнали да избяга. — Мътните да го вземат Уейн, защо се бави?
Сякаш в отговор, Садлър се наведе над него и поклати глава, без да крие колко се тревожи заради Чикори. След това съобщи, че липсват петима от бандитите. Двама си заминали преди ден, взели си дяловете и напуснали бандата завинаги, тъй като не издържали на страхотиите, които вършели братята Дръм. Крейн и двамата му помощници тръгнали нанякъде рано на следващата сутрин, няколко часа преди Олдър да забележи „Завръщане“. Това очевидно бе помогнало на лодкарите, защото бандитите останали без предводителя си и извадили няколко бурета, които Крейн отдавна пазел, и били значително по-пияни от обикновено.
Така че петима бандити бяха на свобода — най-лошите. „Оставихме ли достатъчно хора да пазят лодките?“ Даг се уплаши, че не са достатъчно. Въпреки това не посмя да премести двамата си пациенти, освен това нямаше смисъл, след като лодките щяха да се спуснат по течението. Конвоят щеше да пристигне сутринта и щяха да ги пренесат внимателно. „Само че аз не мога да чакам толкова дълго.“
Облиза устни и попита:
— Има ли убити от нашите?
Садлър погледна с нескрито съмнение двамата му пациенти и отвърна:
— Изглежда, още не. Деветима от бандитите са мъртви. Двайсет и един отиват на бесилото, но един може и да не доживее.
Даг тъжно погледна изпитото лице на Чикори. Трябваше да остави мъжете от Рейнтрий, за да тръгне след Крейн. Само че накъде? Ако не уцелеше посоката, щеше да е много зле. Освен това щеше да е много по-спокоен, ако беше с Копърхед. Бар и Ремо можеха да си изберат от дванайсетте коня на бандитите, спънати недалече от пещерата.