Крейн въздъхна.
— Ако не друго, то поне ще се сдобия с нов кон. — Стисна устни и присви очи. Дали не бе отпуснал усета си за същност?
— Ама какви ги върши Малкия Дръм? — И с напълно безизразно лице удари Хоторн в носа с дръжката на ножа. Ударът бе толкова силен, че ако не го държеше, момчето щеше да отхвърчи чак в другия край на помещението. Бери изписка, а Ход се разплака. Фаун се опита да се изскубне от здравата ръка на Големия Дръм.
Крейн си пое дълбоко дъх.
— Скоро ще пристигнат неканени гости. Прекалено късно е да слизаме от лодката. Олдър, върви да я отвържеш. Голям, приготви греблата. Ти върви с него, Олдър. Тръгваме към Елбоу, течението ще ни даде тласък. Дай ми второто момиче.
Големия Дръм прехвърли Фаун на водача с нежелание. Крейн стисна силно ръката й и я обърна към себе си. Острието на ножа се опря в шията й.
— Ами Малкия? — попита Големия Дръм.
— Зависи колко бързо може да тича. Да видим дали тая тук ще му спечели време, не че ще го чакаме. — Крейн изблъска Фаун на предната палуба.
Даг тичаше с всички сили надолу по хълма. Имаше чувството, че лети. Страхът на Фаун пронизваше усета му за същност. Опита се да разбере какво се случва на „Завръщане“ през какофонията от ужас. Бо бе тежко ранен, Хоторн и Бери бяха вцепенени от ужас, Ход бе много разстроен, а пък Олдър бе на свобода. Имаше и две нови същности, и двете грозно разкривени. По-тъмната бе наполовина заслонена.
На връщане от мястото, където бяха ходили, Крейн и помощниците му сигурно бяха забелязали спрените празни лодки. С усета си за същност Крейн бе открил Олдър на „Завръщане“. Нямаше как да е знаел дали все още не обработва лодкарите. Ако бе решил, че Олдър не се е справил, може да беше решил да му помогне, а пък ако бе решил, че е заловен — да го освободи. И в двата случая бе трябвало да се качи на борда и благодарение на усета си за същност и мократа сива мъгла беше успял да се скрие от сънените пазачи. И тогава нещата се бяха объркали. И за двете страни.
Изскочи от гората и се закова на място. Единият с възлеста същност — огромен мъж — тъкмо изтегляше второто въже. Мъжът с наполовина заслонената същност излезе от предния люк. Държеше Фаун. Пред гърлото й проблясваше нож. Мъжът го завъртя леко, притисна го по-силно до шията й и погледна Даг, който стоеше неподвижно на не повече от двайсет стъпки от мостчето. Уит дотича зад него, стиснал лъка в едната ръка и стрела в другата. Опита се да нагласи стрелата с треперещи ръце.
— Приятелчето ти веднага да пусне лъка — нареди сухо мъжът и бутна Фаун пред себе си като щит, без да отпуска ножа. На Даг му се стори, че вижда червена струйка по гърлото й.
— Пусни го, Уит — прошепна Даг, без да откъсва очи от непознатия. Сигурно това беше Крейн. Уит понечи да възрази, но пусна лъка. Фаун се размърда. Даг се молеше да не й хрумне да пробва да се откопчи. Бандитът щеше да й пререже гърлото за секунда. Трима лодкари, привлечени от глъчката, хукнаха по брега към „Завръщане“. Даг се уплаши да не би шумната им поява да накара Крейн да предприеме нещо.
Олдър се появи отнякъде и седна при второто гребло.
— Давай — провикна се Крейн през рамо.
— Ами Малкия? — попита едрият мъж.
Крейн огледа хълма.
— Не го виждам.
Олдър вдигна греблото, въпреки че едрият не помръдваше. Мостчето изскърца, когато лодката се отдели от брега. Даг се хвърли напред.
— Я! — изсмя се Крейн и опря ножа под брадичката на Фаун, а тя се изправи на пръсти. — Ти май не ми вярваш. — Откри се за миг, за да може Даг да усети непоколебимостта му.
Даг вдигна лявата си ръка, протегна призрачната си длан на двайсет стъпки и изтръгна същността от гръбнака на Крейн точно под врата.
Езернякът разтвори широко черните си очи и ножът падна от обезсилените му пръсти. Свлече се като одеяло, тъй като нищо вече не поддържаше главата му, и тупна шумно на палубата. Не извика, само изпъшка.
Фаун се поколеба за миг, след това се наведе, сграбчи ножа и се втурна вътре. Едрият заряза греблото и се обърна да види какво става. В същия миг го застигна стрелата на Уит. Той посегна да я измъкне от огромния си корем, но загуби равновесие и падна с вик във водата.
Докато се хвърляше към мостчето, Даг мярна как Бери изскочи, сграбчи дръжката на греблото, залюля се на нея като на клон, описа широка дъга, изрита Олдър в бедрото и го прекатури право в ледената вода от другата страна.
21.
Най-голямото желание на Даг бе да разпита Крейн. Фаун знаеше за нетърпението му, защото след като я сграбчи в прегръдките си и зашепна накъсани думи до ухото й, това бе първото, което й каза. Ала щом погледна дълбоката рана на Бо, реши друго. Изпрати задъхания Уит да организира привлечените от шума лодкари да извадят Олдър и Големия Дръм от водата и да ги вържат, за предпочитане на някоя друга лодка.