— Страх ме беше — призна Фаун. Въпреки това… Крейн не беше страшен като злината в Гласфордж, макар че и в двата случая бе много уплашена. Странно. Въпреки че ножът бе опрян в гърлото й, тя бе мислила как да помогне на Бо и сигурно затова не си бе позволила да се предаде.
От брега се провикнаха лодкари. Бяха дошли от пещерата, за да помогнат в охраната на лодките. Бяха доста закъснели, помисли си недоволно Фаун. Двамата млади патрулни и Уит отидоха при тях. Вече се бе съмнало. Даг се надигна.
— Трябва да… Не мога… Остави ме да поспя един час. Бо може да пийне няколко глътки вода, нищо друго. — Подпря се на ръце и колене, след това се изправи и остави Фаун да му помогне да се добере до техния кът. Тя настоя да му свали ботушите. Даг заспа още преди да го завие.
Бар, Ремо и Уит бяха намръщени, но развълнувани, докато описваха битката в пещерата. Фаун помнеше, че след като бяха сразили злината в Гласфордж, Даг бе също много развълнуван, макар и уморен. Сега не забелязваше у него и следа от задоволство и се запита защо всичко е толкова различно. В кухнята все още се носеше миризмата на преживения ужас, подът бе оплескан с кръв. Фаун въздъхна и се зае да направи закуска.
Даг спа почти три часа и се събуди, когато „Завръщане“ се отдели от брега. Влезе неуверено в кухнята и прокара ръка през косата си.
— Какво става?
— Нищо особено — отвърна тя и му подаде чаша чай. — Всички решиха да преместят лодките пред пещерата. Бери, Уит и Ход са на покрива. — Тя посочи нагоре. — Одеве изпратих Ход и Ремо да почистят Крейн.
Даг сви вежди, но тя не разбра дали от учудване, или от неодобрение.
Фаун обясни:
— Изглежда, когато си парализиран по този начин, не можеш да се стискаш. Щеше да усмърди цялата лодка. Освен това… дори труповете ги мият, преди да ги погребат.
Той кимна навъсено. Тя го накара да излезе на задната палуба, за да се измие, взе окървавените му дрехи, за да ги накисне, и му даде чисти. Денят обещаваше да е ясен, въпреки че бледото слънце не топлеше. Тъй като ръката му продължаваше да трепери, тя му помогна да се обръсне. Бе свикнала, докато ръката му беше счупена, преди да се оженят. Като се измиеше и похапнеше нещо топло, щеше да се почувства освежен.
Шумът, който вдигаха, събуди Бар. Ремо лежеше на койката си, но не спеше. Той също стана.
— Трябва да разпитам Крейн — каза Даг и се обърна към патрулните. — Елате и вие. Ще сме нещо като кворум.
— И аз искам да слушам — помоли Фаун.
Той поклати глава.
— Няма да е никак приятно, Искрице. Предпочитам да ти го спестя.
— Не можеш — възрази тя и той се намръщи. Тя се опита да му обясни. — Даг, никога няма да стана боец. Прекалено дребна съм. Краката ми са прекалено къси, за да успея да избягам от тези мъже. Единственото оръжие, с което мога да ги победя, е умът. Но ако не знам, то е все едно да ми дадеш лък без стрели. Не ме оставяй без оръжие.
Той помълча, после кимна. След като закуси и си изпи чая, излязоха на палубата. „Бързата костенурка“ водеше, приближаваше Елбоу, а лодката от Силвър Шоулс я следваше на разстояние. „Завръщане“ бе далече от бреговете и се носеше по средата на реката.
Крейн лежеше по гръб — също като на погребение, помисли си Фаун, — облечен в една от ризите на Ремо и завит с одеяло; друго бе подложено под главата му. Ръцете му бяха отпуснати отстрани, краката изправени. Даг седна с кръстосани крака до него. Другите двама придаваха известна официалност, сякаш бяха пратеници от далечна страна, дошли, за да обменят новини.
Дори Крейн усети сериозността на положението или поне не почна да псува и да хапе, както стана, когато бяха започнали да го мият. Фаун се запита дали и той се бе чувствал странно като останалите, които го бяха подминавали и прескачали като ненужна вещ. След това се зачуди дали Даг не бе направил всичко това нарочно, също както бе оставил Бар без храна, за да го укроти.
Фаун придърпа пейката зад Крейн и се настани така, че да вижда добре. Въпреки че същността му бе разкъсана и усетът намален, той, изглежда, усети присъствието й. Бар се облегна на клетките срещу Даг и впи очи в пленника. Ремо се настани в краката на Крейн.
— Как е истинското ти име? — започна Даг. — Кой е лагерът ти? Как се озова сам?
— Да не би да си изгубил партньора си? — попита Бар.
— Дезертирал ли си? — поинтересува се Ремо.
Даг продължи:
— Да не би да си прокуден?
Крейн стисна устни. Гледаше злобно.
— Един от затворниците каза, че си бил патрулен в Олеана — обади се Ремо.