— Ето го — рече Слейт.
Поздравиха го неуверено. Даг им кимна.
— Какво има, приятели?
Не рискува да попита: „С какво да ви помогна?“, от страх да не бъде разбран погрешно. Приклекна, за да не стърчи над тях. Бар и Ремо се спогледаха и последваха примера му.
Уейн, както обикновено, заговори пръв:
— Появи се един проблем с бандитите и техния Езерняк.
— Нали се разбрахме, че фермерите ще се погрижат за фермерите, а Езерняците за Езерняците. Добре че сутринта спипахме Крейн на „Завръщане“, докато се опитваше да освободи Олдър.
Мечкогон посочи Бар.
— Твоето момче ни разказа. Чух, че сте спипали и Малкия и Големия Дръм. Браво.
— Работата е там — продължи Уейн, — че някои от бандитите тук твърдят как не трябвало да ги бесим, защото не са действали по своя воля. Магията на Крейн ги била принудила да действат по този начин.
Намеси се и капитан Фалоуфийлд:
— Един го каза и останалите започнаха да му пригласят.
— То пък голямата изненада — измърмори Бар.
Даг прокара ръка през косата си.
— И вие сте им повярвали?
Мечкогон се намръщи.
— Да не би да твърдиш, че нито един от тях не е бил омаян и оставен със замъглен ум? Доста от тях ми се струват шашардисани.
Мечкогон сигурно бе виждал такива хора по време на войната със злината в Рейнтрий. Даг прехапа устна.
— Някои са омаяни, други не са. Скинк беше омаян, както вече знаете. — Мъжете, помогнали при разпита на Скинк, закимаха дружно. Единствено Слейт не бе присъствал. Даг продължи: — Вие вече разбрахте ли за играта, с която Бруър и Крейн са си набавяли хора?
— А, да — потвърди Уейн. Останалите закимаха. Някои съвсем не изглеждаха шокирани. На Даг му хрумна, че играта наподобява двубоите, които често се водеха по лодките, макар да не бе същата — тази бе свършвала с трупове.
— Според мен няма абсолютно никаква магия, защото Бруър е използвал абсолютно същите методи — изтъкна Даг. — Освен това някои са били в бандата още преди идването на Крейн. Други пък са тук по свое желание — вземете братята Дръм например.
Мечкогон присви очи.
— Ти можеш ли да определиш кои са омаяни и кои лъжат? — И кимна към вързаните пленници.
— Според теб трябва ли съдбата им да бъде различна, след като са извършвали едни и същи престъпления?
— Ти да не би да мислиш да пуснеш някои от тези убийци на свобода? — възмути се Ремо. — И то след всички усилия да ги хванем!
— Поне един се молеше да го обесим, за да сложим край на тази работа — намръщи се Грийнъп.
Даг не бе сигурен какво означава гримасата му. Да не би младият капитан да предпочиташе бандитите да се държат смело и дръзко? Вероятно — защото тогава обесването не създаваше чак толкова неудобства.
Мечкогон — ровеше пръстта с една пръчка — вдигна поглед към Даг.
— Виж сега, видях хора, които злината от Рейнтрий беше поробила. Когато магията се развали или действието й премина, те се опомниха. Станаха същите както преди.
— И спомените им бяха непокътнати — промърмори Даг.
— Това е смесена благословия — въздъхна Мечкогон.
Даг подбра много внимателно следващите си думи.
— Онова, което е направил Крейн, е много различно от влиянието на злината. — Дали наистина беше така? — Поне по отношение на силата на въздействие. Все едно да сравниш някое паднало камъче със свлачище.
Капитан Фалоуфийлд се почеса по главата.
— Да, ама свлачищата са от камъчета. Така че… да не би да казваш, че е същото?
Даг сви рамене.
— Не би казал подобно нещо, ако си попадал на свлачище. — Не биваше да позволява да се превръща в съдия на тези мъже и да определя кой да живее и кой да умре. Ами ако бе единственият, който знаеше достатъчно, за да може да прецени? — Вижте. — Приведе се напред. — Пленниците или са оцелели след играта, или са помагали тя да продължава. В даден момент всеки от тях е имал и друг избор — а на дъното на реката има достатъчно трупове, които доказват, че има хора, които са направили различен избор. Не вярвам някой от пленниците да е бил чак толкова омаян, че да няма сили да избяга или поне да се опита. Снощи Крейн не е бил в пещерата тъкмо поради тази причина — преследвал е двама бегълци, които са решили да се махнат от този ужас. Обзалагам се, че не са успели да стигнат далече.