Каза на сенките си, Бар и Ремо, да си намерят някаква работа за половин час, защото двамата нямаше да разберат от намек, след това изведе Фаун на задната палуба, тъй като нямаше друго място, на което да поговорят необезпокоявани.
И се опита да обясни необходимото.
Тя само кимаше.
— Сигурна съм, че ще се справиш по-добре от Дар.
Даг не бе сигурен дали Фаун има основание за подобна увереност, но не можеше да не признае, че му стана безкрайно приятно. Стисна силната й малка ръка в своята.
— Налага се да поработя със същността сам, но работата е там, че за някои неща трябват две ръце. Най-вече, когато рукне кръвта на Крейн, трябва да насоча същността му към празния нож, за да започне зареждането. Същото е, както когато ти вложи своята същност в моята брачна връв. Бих могъл да помоля Ремо или Бар да ми помогнат, но предпочитам да не ги замесвам. Не ми се иска по-късно да възникне проблем.
Тя смръщи чело.
— Защо да има проблем?
— Защото не само правя нож. Имам намерение да демонстрирам как Езерняците боравят със същността пред всички лодкари, които се съберат, за да гледат и слушат. Ти можеш да се махнеш и преди това — преди да заредя ножа. Не е нужно да гледаш тази част.
— Ясно. — Тя въздъхна. — Но ти знаеш, че не е невъзможно, ако ще съм истинска Езерняшка жена, един ден да ми се наложи да изпълня подобен ритуал. Не мога да си представя нищо по-неприятно, но май е по-добре да гледам, за да се науча как се прави.
Той преглътна, кимна и я притисна до себе си.
— Добре — прошепна. — И това е вярно.
Най-сетне я пусна и тя отиде в кухнята, за да му приготви ястие без месо, защото той каза, че Дар не ядял месо преди зареждане. Когато влезе, след като се бе измил много внимателно, тя постави пред него чиния с картофи, ябълки и лук, пържен в солено масло, хапна малко с него и даде останалото на Ход и Хоторн, които щяха да наглеждат Бо. В опит да спести усилията на Даг Ремо бе направил подсилване на подутия нос на Хоторн, за да премахне болката. Даг щеше да премахне лекото омайване по-късно, след като наместеше носа както трябва.
Докато Даг дояждаше последната си хапка, Фаун постави до десния му лакът някаква чаша. Той я погледна изненадано. Беше пълна с овес.
— Заповядай. Изтръгни същността им до последното.
— Какво?
Тя седна до него.
— Мисля, че след като поемеш нещо противно, което не можеш да отстраниш, трябва да поемеш нещо приятно, за да премахнеш дразнещото усещане.
— Аха. Ти нали си наясно, че разкъсах същността на Крейн?
— Веднага се сетих. Така че сега у теб има част от него, нали? И тази частица ще остане, докато не я асимилираш.
— Това притеснява ли те?
— Имам чувството, че притеснява теб. При това много.
— Така е, Искрице — въздъхна той. Хвана ръката й и я притисна за момент към челото си. — Стой до мен. Така ще помня кой съм и какво трябва да направя, когато нещата започнат да се объркват.
Взе няколко зрънца овес и ги стисна между пръстите си. Заизтръгва същността им едно по едно и пак така едно по едно ги пускаше в мръсната си чиния. По някакъв свръхестествен начин очертанията на нещата започнаха да му се струват изострени и много странни.
Дори да имаше нещо друго, което можеше да направи като подготовка, не го знаеше. След като мисли известно време, свали приставката от ръката си, смъкна навития ръкав и закопча празния маншет, за да не му пречи. Нагласи калъфа на ножа на гърдите си, стисна ръката на Фаун и се надигна.
Каза носачите да оставят Крейн в средата на сипея, на няколко крачки от брега. Лявата му страна бе откъм реката, така че шейсетината лодкари можеха да седнат или да останат прави над пещерата и да чуят и видят ясно всичко. Уит, Уейн и други двама лодкари оставиха носилката, после Уит застана до Бери. Ремо и Бар седнаха встрани от останалите, на място специално избрано от Даг, като наблюдатели, не като участници. Даг сгъна едно одеяло, за да завие коленете си и коленете на Фаун. Двамата бяха от другата страна на Крейн, така че да не пречат на лодкарите да виждат.
Лодкарите се събраха на скалите, някои седнаха, други клекнаха. Нито един не посмя да се приближи. Гребците от „Бързата костенурка“ — по време на престоя си в Пърл Рифъл бяха чули някои приказки за Езерняците, които правели разни неща със същността, бяха най-отпред и наблюдаваха какво става с огромен интерес. Поне всички до един бяха трезви.
Даг се изправи и заговори високо, за да го чуят всички:
— Първо, трябва да обясня за същността и как Езерняците я използват. Същността е във всичко, тя е в основата на нещата, независимо дали са живи, или мъртви, но живата същност е най-ярка. Всички вие притежавате същност, но просто не я усещате…