Даг тресна халбата на масата толкова силно, че се разлетяха пръски.
— Отсъстващи богове, вие да не би да попивате всяка дума, която казвам? Не се ли задавяте понякога?
Фаун се ококори. Не бе единствената. Всички гледаха Даг стреснато. Ход се сви.
— Бе какво толкова е станало? — обади се Бар и с тези думи спести на Фаун усилието да измисли тактичен въпрос.
Даг се намръщи и обясни:
— Убих Крейн, като изтръгнах част от същността на гръбнака му. Затова се просна на палубата. Направих го от двайсет стъпки. Помниш ли комара в Лъмптън Маркет, Уит? Случи се неочаквано. Става по същия начин, по който използвам същността, за да лекувам.
— Я! — опули се Уит. — Нямах представа, че можеш да правиш подобни неща.
— И аз нямах. Чак тогава го разбрах. — Даг ги изгледа един по един. — Стана прекалено лесно.
Фаун си спомни, че е чувала същите думи не само от Уит, но и от Крейн. Само че тогава Уит не присъстваше. Повторението на казаното от ренегата бе случайност. Докато при Даг не бе случайно, каза си тя. Дали Бар и Ремо бяха доловили подтекста? „Ами аз разбрах ли го правилно?“
— Това ли си направил на Крейн? Разкъсал си същността му, така ли? — попита изумено Бар.
— Нямах представа, че има хора, които могат да направят подобно нещо — намеси се и Ремо, много по-предпазливо. — Мислех, че само злините…
— Моето е много по-слаб вариант на същото. Имам основание да вярвам, че това е и умение на опитните създатели, но откакто се появи — откакто се върна — в мен, не съм имал възможност да се срещна с достатъчно опитен създател, за да го разпитам. Можете да се защитите, като се заслоните, затова изчаках Крейн да отвори същността си. Получи се единствено защото го сварих неподготвен.
— Ясно. — Бар се отпусна. — Значи няма проблем.
— За някои — отвърна сухо Даг.
Уит — бе разбрал всичко — ахна. Как бе могъл Даг да си признае пред всички? Заради Уит ли го бе направил, или заради себе си?
— Даг, това наистина е ужасно — каза Фаун. — Но съм сигурна, че няма да се превърнеш в злина или в Крейн, както и Уит няма да се превърне в Малкия Дръм. Да не говорим, че аз съм тази, която направи стрелата на Уит, при това с цялото умение, на което ме научи Катагус. Направих я, за да убива — да убие онова, което трябва да бъде убито — защото си представях, че ще си или ти, или противникът ти. Същото важи и за брат ми. — Пое си дъх. — Нож, стрела, изтръгване на същността, това са все оръжия, макар и различни. Можеш да убиеш човек и с мотика, за бога!
Тревогата на насядалите около масата започна да се стопява, когато осъзнаха думите й. Даг не каза нищо, но тя усети как напрежението му намалява; той й кимна с благодарност. Нима досега не бе приемал изтръгването на същността като оръжие? Или просто за необикновена магическа заплаха? Фаун го обичаше до полуда, но пък склонността му да се отдава на типичните за Езерняк мрачни мисли понякога бе наистина потискаща.
— Сам разбираш, Уит, че дори да има решение на проблема ти, все още не съм го открил — каза Даг. — Що се отнася до уроците по стрелба, макар да ги обичам много, за мен никога не са били просто игра, дори по времето, когато бях момче като Хоторн. Те са сериозна подготовка за сериозни дела. — Премигна и добави: — Същото е както с упражненията по заслоняване, които също изоставихме през последната седмица. Утре сутринта ще ви чакам и двамата на палубата — каза на Бар и Ремо.
Младежите не казаха и дума.
Даг продължи:
— Не те викам навън, за да си играем, Уит — нито пък Ход, Хоторн и останалите. Събирам ви да продължите обучението си. Защото — както сами разбрахте — никога не се знае кога ще ви бъде необходимо дадено умение, нито пък животът на колцина ще зависи от вас.
— Татко каз… — Бери се сепна, но бързо се овладя, — казваше, че не може непрекъснато да се забавляваш. Но пък от време на време е приятно.
Уит й се усмихна плахо и кимна.
Уроците по стрелба започнаха на светлината на фенер веднага щом вдигнаха масата и измиха чиниите. Фаун с удоволствие забеляза, че настроението на всички се подобри, докато тренираха на брега. Нали това бе целта й. Значи дотук всичко бе наред.
Притесняваше се за Даг, когато я притисна до себе си и заспа дълбоко. Не се бяха любили от битката в пещерата. Ако Фаун не бе свидетелка на възстановяването на Даг след Рейнтрий, може би щеше да се уплаши, че нещо не е наред. Но този път той не бе физически наранен, нито пък засегнат от злина, нито същността му бе поразена. Беше правил подсилвания, беше изчиствал омайвания и бе прилагал много по-сложни лечебни процедури, докато не бе усетил, че едва се държи на крака. Погрижил се бе за Скинк, Чикори, Бо, Хоторн и кой знае колко още лодкари — а най-важна бе работата му с Крейн.