В Долния град имаше оживен пазар, където се продаваше какво ли не. Лодкари, които си търсеха екипажи, за да се върнат нагоре по реката, предложиха работа на Уит и Ход почти веднага щом „Завръщане“ спря, а някакъв се опита да купи Копърхед още преди да слязат. Конят си бе отпочинал, но бе станал нервен след дългото плаване и се опита да избие оградата на кошарата. Даг спаси лодката на Бери и невинните зяпачи, като го оседла и го свали на брега да потича.
Уит и Хоторн тръгнаха покрай лодките; Фаун накара Бери да я заведе на пазара, за да купи пресни продукти за вечеря. Бар и Ремо ги последваха, опитаха се да се направят на страшни, все едно са им охрана. Фаун си помисли, че ако не се срамуваха, сигурно щяха да се хванат за полите им, също като изгубени в гората деца. Нали бяха заобиколени от непознати фермери. Не се отделяха от двете жени и се оглеждаха уплашено.
— Не е колкото Силвър Шоулс — измърмори Ремо.
— Нямам представа — прошепна в отговор Бар.
„Кой кого защитава?“, помисли си Фаун, но не каза нищо.
Видя двама по-възрастни Езерняци в другия край на пазара, мъж и жена, но бяха прекалено далече, за да ги повика, и докато стигнат, те си бяха тръгнали. Дали бяха местни, или се бяха спуснали по реката? Дали наблизо имаше лагер? Можеше да попита Даг. Върнаха се на лодката, преди момчетата от Олеана да се поддадат на страха.
Там разбра, че Уит е саботирал вечерното й меню — беше донесъл някаква риба като тава — била току-що уловена, купил я от една съседна лодка.
Фаун гледаше рибата ужасено.
— Уит, тази риба има две очи!
— Всички риби имат по две очи.
— Да, но не от една и съща страна! Уит, тия хора още щом са те видели, са разбрали, че си глупак, и са ти продали дефектна риба.
— Не бе, тези риби са си такива. — Но все пак започна да оглежда морската твар със съмнение. — Поне така казаха. Важното е, че уредих утре да ни вземат с тяхната лодка. Ходели всеки ден да ловят риба, стига времето да е хубаво. Ще ни свалят на брега рано сутринта и ще ни вземат на връщане. Можем да си направим пикник.
Пикник посред зима? Всъщност защо не? В Уест Блу вече сигурно имаше поне две педи сняг, докато тук бе просто облачно и мразовито.
Бо ги успокои, че двуоката риба си е съвсем наред, но въпреки това Фаун не бе убедена, особено след като той разказа за змиите, които се навивали като въжета и ги използвали за колела на каруци, но Бери също не му повярва и младата жена се поуспокои, след което се зае да сготви рибата. Даг яде без никакво колебание, също и патрулните. Фаун усети, че всички я наблюдават, затова се престраши и също хапна малко. Рибата се оказа невероятно вкусна.
На следващата сутрин, още преди слънцето да се покаже, Фаун приготви кошница с храна и одеяла. Бери и Уит решиха да вземат Хоторн и Фаун си помисли, че Ремо и Бар сигурно също ще решат да дойдат.
Ход предпочете да остане при Бо, който все още бе на легло. Причината не бе единствено в разказите за морски риби с гигантски зъби, които ядели хора, и разни изчадия с пипала, които изсмуквали кръвта ти. Изглежда, сиракът Ход и бездетният Бо се бяха привързали един към друг. Всички бяха изминали много път, откакто тръгнаха от Олеана, помисли си Фаун, най-вече Ход. Беше се превърнал в опитен моряк, дори повече. Вече не бе кльощав като преди, нито пък толкова срамежлив, освен това бе по-висок с половин педя, отчасти благодарение на готварските й умения, но най-вече защото не ходеше прегърбен.
Досега не се бе возила в лодка с платна. Скърцането на въжетата и накланянето ту на една, ту на друга страна, когато платната улавяха вятъра, я притесняваше, но Даг бе до нея и я пазеше, така че тя вирна брадичка и се опита да си придаде по-смел вид. Четиримата моряци, двама братя и подрастващите им синове, изглежда, знаеха какво правят и им беше приятно да покажат тънкостите на занаята си на любопитния Уит. След малко дори Бар и Ремо се поотпуснаха. На Даг му стигаше да седи кротко отпуснат, прегърнал я през раменете.
Зората над блатата бе в златно и сиво, сурова зимна красота. Птиците се скупчваха, за да посрещнат светлината, подсвиркванията им бяха странни и някак тъжни в мъгливото утро. От време на време Фаун забелязваше останки от съдове, довлечени от течението или просто изоставени. Обзета от надежда и страх, оглеждаше всеки дънер, защото можеше да е притаил се блатен гущер, но Даг каза, че тук нямало, и обеща да й намери по-късно. Тя му благодари любезно, макар да не се зарадва особено.