— Едно му е хубавото на това време на годината — провикна се Уит и се перна по врата. — Почти няма комари.
— Така си е — съгласи се Даг. — Обаче щом дойде лятото, южните комари крадат бебета, за да изхранват малките си.
— Не е вярно! — провикна се възмутено Хоторн и лодкарите се ухилиха. — Защо ги разправяш такива на Уит? Нали ще вземе да ти повярва, понеже сте братя по шатра.
Даг се подсмихна.
— Ти да беше видял първите ми братя по шатра. Изобщо не можеш да си представиш те какви ги измисляха.
Лодката зави наляво и след половин час видяха гребените на пясъчните дюни. Слънцето вече започваше да прогонва мъглата. Дъното на лодката задра в песъчливия бряг и мъжете наскачаха, взеха кошниците, пренесоха Фаун, Хоторн и Бери, за да не се намокрят, и оттласнаха лодката в канала.
Фаун я гледаше как се отдалечава. Ами ако потънеше в морето? Как щяха да се приберат? В далечината мярна червено платно. Е, значи може и да успееха да привлекат вниманието на други рибари и нямаше да останат тук завинаги. Хвана топлата ръка на Даг и се заизкачваха заедно по дюната. Пясъкът се свличаше под обувките й и тя се разсмя. Даг наблюдаваше и чакаше да види как ще реагира, когато види морската шир…
Безбрежната вода блестеше като стомана в сребристо-златисти отблясъци и някъде в далечината се смесваше с лавандуловото небе. Сякаш бяха попаднали в огромна купа светлина. Пясъкът се стелеше като готова за предене вълна, вълните се разбиваха и шептяха. Влажният въздух погали поруменелите бузи на Фаун. Тя не можеше да откъсне очи. Мирисът й се стори странен братовчед на този край реката или някой поток, но имаше някакъв свой привкус, съвсем различен от всичко познато. Пое си дълбоко дъх.
— О, богове!
Хоторн извика радостно и хукна надолу по пясъчната дюна, Бери се разсмя, подвикна му да я изчака и хукна след него. Уит не изостана. Ремо и Бар, опулени, ги последваха.
Даг огледа хоризонта и свъси вежди.
— Беше топло и синьо, когато бях тук първия път. Но май бях на петдесет, може би сто мили на запад.
— Нали каза, че е било в края на пролетта. Било е по-топло — каза Фаун.
Той я погледна и преглътна.
— Това не е… не беше сватбеното пътешествие, което ти обещах.
— Обеща да ми покажеш морето. Ето го. — Беше наистина невероятно.
— Не очаквах да се натъкнем нито на Крейн, нито на речни бандити, нито пък да те изложа на опасности. — Той погали с пръст драскотината от ножа на Крейн на шията й. — Нито пък да те превърна в готвачка на цял куп лодкари.
„Злините да го вземат Крейн!“
— Не очаквахме да се озовем на „Завръщане“, нито пък да се запознаем с Бери, Бо, Хоторн, Чикори, Уейн и останалите, но се радвам, че ги срещнахме. Дори Ремо и Бар са много свестни. Научих толкова много неща, че дори не мога да ги изброя. — Тя се поколеба, за да открие правилните думи за страха му, че я е разочаровал, но без да се преструва, че случилото се в пещерата няма значение. — Докато бях малка и се оплаквах, че рожденият ми ден не идва, мама все ми казваше: „Не си пропилявай живота в празни желания“. — Стисна ръката му. — И ти недей.
Той се усмихна малко криво — и малко присмехулно: може би заради „когато бях малка“.
— Права си, Искрице.
— Ами значи повярвай ми.
И го задърпа надолу по склона.
Хоторн вече бе събул обувките и чорапите си, бе навил крачолите на панталона и подскачаше в морската пяна, която съскаше около краката му. Бар и Ремо го наблюдаваха завистливо. Оставиха кошниците до някакви изхвърлени от вълните плавеи и тръгнаха заедно по брега. Всички, дори Даг, започнаха да събират миди и да се възхищават на странните им форми и цветове. Фаун хареса най-много кръглите кухи, които приличаха на захаросани сладки с цветен мотив в средата, и се опита да си представи чудните създания, които са живели в тях.
Никаква твар с пипала не се бе опитала да сграбчи Хоторн за глезените, така че тя си свали обувките и чорапите и ги даде на Даг да ги носи, след това влезе сред ледените вълни. Загреба шепа вода и макар да бе предупредена, я опита — беше солена, все едно ближеше метал! Беше гадна! Въпреки това не съжали. Изплю я, намръщи се, а Даг се ухили… не, по-скоро й се усмихна.
По-нататък се натъкнаха на огромна мъртва риба, изхвърлена на брега. Беше лъскава, сива, с блед корем и грозна крива уста, пълна с прекалено много остри триъгълни зъби, подредени в редици. Очевидно бе изхвърлена на пясъка отдавна, защото около нея се разнасяше нетърпима воня. Хоторн, Ремо и Бар я гледаха, впечатлени най-вече от зъбите. Даг и Фаун продължиха и ги оставиха да изрежат челюстта от смрадливия труп, за да я отнесат като сувенир или да вплетат зъбите в някое Езерняшко украшение за коса.