Даг се обърна и забеляза, че кочияшите спират и отбиват край пътя. По склона препускаха ездачи в двойна колона — най-вероятно бяха патрул Езерняци, отправили се към лагера Пърл Рифъл. Дванайсетина мъже, пет-шест жени, обикновен отряд. Даг смушка Копърхед зад каруцата на Танър и присви очи. Едва потисна импулса да разтвори осакатената си същност, но вместо това се заслони. Щеше да наблюдава с очи.
Явно тепърва тръгваха нанякъде, видя той, когато първите патрулни стигнаха до каруците и се престроиха един зад друг, за да минат. Бяха отпочинали и чисти. Едва потисна желанието да огледа всеки кон и снаряжението, докато преминаваха.
Капитанът на патрула, който почти не погледна каруците, вдигна очи, когато мярна Даг, и подкара коня си към него. Даг откри същността си колкото да накара Копърхед да се държи прилично, когато другият кон се приближи.
— Куриер ли си? — попита патрулният, сух мъж на средна възраст с пронизващи очи.
Иначе никой Езерняк нямаше да язди сам и ако новините, които носеше, бяха лоши, може би този патрул щеше да получи по-спешна задача от рутинната си обиколка. Непознатият не можеше да допусне, че друг Езерняк, очевидно на кон за патрулни, пътува заедно с фермери.
Даг докосна слепоочието си за поздрав.
— Не, господине. Просто минавам оттук.
Раменете на капитана се отпуснаха облекчено.
— Някакви новини от север?
Питаше за новини за патрулите. Езерняшки новини.
— Всичко беше тихо и спокойно, когато преди три дни минах през Гласфордж.
Капитанът кимна. Май му се искаше да спре и да чуе някоя клюка, но последната ездачка подмина спрелите каруци и пришпори коня си, за да заеме мястото си в строя по двама. Капитанът махна за довиждане и пожела на Даг приятен път.
— И на вас. Добър лов.
Капитанът се намръщи и пое след останалите.
Двете каруци заскрибуцаха по пътя и Даг зае мястото си близо до Фаун. Тя се въртеше, за да наблюдава отдалечаващия се патрул и да поглежда Даг. В големите й кафяви очи блестеше загриженост — Даг не бе наясно каква е причината.
Танър също погледна любопитно през рамо и попита:
— Значи тези Езерняци са тръгнали да ловят моряща твар? Със същността си ли ще го направят?
— Да — отвърна Даг. — Лагер Пърл Рифъл не покрива толкова голяма територия като езерото Хикори — това е родният ми лагер. В Хикори живеят осем, може би девет хиляди и е най-големият лагер в Олеана. В Пърл Рифъл едва ли има и хиляда. Могат да поддържат два, може би три отряда патрули, но за рота не стигат. По-важното е да се грижат салът да върви, в случай на нужда. Ако злината в Гласфордж се бе разпростряла и не беше спряна, можеше да се наложи да викнем всички Езерняци от лагерите южно от Грейс, за да помагат. Или пък обратното — те може да ни викнат на помощ, ако имат проблем.
— Както стана преди два месеца, когато от Хикори изпратиха отряда на Даг на запад да се бие със злината в Рейнтрий — обясни Фаун на Танър и му разказа подробно за събитията през лятото. Даг слушаше, потънал в мълчание, доволен, че има кой да обяснява вместо него, и от време на време само кимаше. Разговорът продължи, докато каруцата зави по тесния път към реката.
Когато стигнаха до кръстопътя, Даг рече:
— Фаун, имаш ли нещо против да поостанеш с Уит за малко? Искам да се отбия на едно място. — И кимна нагоре по течението.
— Това да не би да е лагерът, където са били Соун и Риила?
Соун и Риила бяха патрулни, ранени в битката при Гласфордж и изпратени тук, защото бе най-близкото място, където да се възстановят. Соун бе партньор на Даг, а Фаун се бе сприятелила с Риила, когато тя лежеше в хотела със счупен крак.
— Да — отвърна Даг.
— Приятели ли имаш тук? Или род… — Спря. Искаше да каже „роднини“.
— Не съм сигурен — отвърна той, без да обръща внимание на грешката й. — Отдавна не съм идвал тук. Ще отскоча да видя какво е положението. — Това не бе истинската причина, но не му се искаше да говори пред Танър. Освен това не бе сигурен какъв ще е резултатът. — Може да се позабавя. Да стоиш с Уит, разбра ли?
— Даг, не е нужно брат ми да ме наглежда всяка минута.
— Да съм казал, че някой трябва да наглежда теб?
Тя се усмихна и той й намигна много по-весело, отколкото се чувстваше. Каруците завиха надясно по течението на реката към Пърл Бенд. Даг обърна Копърхед и препусна в обратната посока.
Пресече малка падина, изкачи склона и навлезе в лагера. Отвори същността си съвсем малко, колкото да се представи на пазача на портата — ако имаше пазач. Усети лек трепет, вдигна очи и забеляза не един, а двама Езерняци — седяха на пънове край пътя. По-възрастният дялаше запушалки за бъчви, готовите бяха нахвърляни в краката му. Даг усети приятния мирис на дърво. Другият пазач — млада жена — плетеше кошница от върбови клонки, но на скалата до нея бе подпрян лък, така че при нужда да й е удобно да го грабне.