Очевидно бяха патрулни, съвсем скоро, най-вероятно снощи, изгубили битка. Дали не се бяха били помежду си? Двете жени ги гледаха студено. Младежите запристъпваха от крак на крак. Русият се опита да се усмихне, но щом видя намръщените лица, стана сериозен. Даг присви любопитно очи. Трябваше да се извини и да излезе. Вместо това се настани на пейката също като ловец, който дебне дивеч във високата трева, притихнал и незабележим.
Първа заговори Ама Оспри.
— Не на последно място сред провиненията ви е, че тази сутрин трябваше да повикам двама от другарите ви, за да заемат местата ви в патрула. Редно е да им се извините, когато се върнат.
На Даг му се бе случвало нещо подобно, налагало му се бе да прекъсне почивката си, за да замести болен, ранен или опечален патрулен.
Тъмнокосият изглеждаше по-смирен, но русият вдигна насиненото си лице и възрази:
— Не започнахме ние! Ние просто…
Капитан Оспри вдигна ръка.
— След малко ще ти дам думата, Бар. Обещавам ти. — Думите й прозвучаха по-скоро като заплаха и русият замълча.
На верандата се чуха стъпки и вратата се отвори. Влезе широкоплещеста жена, кимна на другите две и погледна намръщено младежите. По жълтите кожени ръкавици на колана и ботушите с дебели подметки, по походката и възрастта Даг реши, че е капитанът на сала. Жената измъкна нещо увито в плат изпод колана си.
— Днес сутринта го намерих в гората на Посъм Ландинг.
— Аха — рече капитан Оспри. — Ремо, другото у теб ли е?
Тъмнокосият се размърда неспокойно, бръкна под ризата си и с нежелание подаде на капитана нещо също увито в плат. Ама Оспри разви парчетата плат и Даг видя парчета от счупен споделящ нож, издялан от светла кост. Такъв нож се чупеше, след като освободеше смъртния си товар в същността на злина, но Даг подозираше, че тук не става въпрос за злина, защото двамата младежи очевидно бяха в немилост. Ама Оспри нагласи парчетата и каза:
— Пасват си, Иси.
Жената от сала кимна доволно; тъмнокосият младеж, Ремо, въздъхна тихо.
— Вече имаме кворум за съвета — заяви жената с полата. Трите кимнаха и седнаха, две на столове, а Ама на ръба на масата. Не поканиха двамата млади патрулни да седнат.
— Добре — започна капитан Оспри и погледна строго момчетата. — Да ви чуя обяснението. Как започна цялата работа?
Двамата се спогледаха нещастно. Ремо с подутата устна размаха наранената си ръка и рече:
— Кажи им ти, Бар.
Бар преглътна и започна:
— Нищо лошо не искахме да направим, мътните го взели! Всичко започна, когато оная лодка с въглища се опита да прекоси Рифъл, ама водата беше спаднала много, беше преди десет дни, та дъното задра и товарът потъна на половин миля надолу, в плитчините. И значи с Ремо взехме една лодка, за да приберем хората. Спасихме трима лодкари от удавяне. Те така казаха де. И ги замъкнахме в кръчмата на Пърл Бенд, мокри като мишки, и те почерпиха. Всички бяха в настроение да празнуват, освен капитана, понеже нали беше загубил товара. И значи някои от товарачите и лодкарите започнаха да играят и…
— Много добре знаете, че ви е забранено да играете хазарт с фермерите — прогърмя гласът на Ама Оспри. В подобни ситуации Езерняците винаги ги обвиняваха, че мамят и си служат с магьоснически трикове. Това, разбира се, се случваше единствено ако късметът им се усмихнеше и спечелеха.
— Не сме — опита се да протестира Ремо.
— Мерихме си силите с ръце, на масата — обясни Бар. — С двама лодкари. И изобщо не сме мамили — а можех да го направя, мътните ги взели! — В гласа му се появи негодуванието на несправедливо обвинен и Даг, който не помръдваше на мястото си на пейката, едва сдържа усмивката си.
— Направо полудях — продължи Бар. — Казах им, че не мамим, обаче те продължиха да дрънкат, че сме били магьосници, затова им обясних, че могат да се защитят с метални шлемове, същите като на статуите на старите Езерняци, и че тези шлемове са били точно за тази цел. И те се вързаха. На другия ден половината лодкари в Посъм Ландинг се разкарваха нахлупили тенджери, тигани и легени. Беше, беше… — той се опита да се сдържи, но в очите му проблесна веселие, — беше страхотно!
— Значи затова са тези глупости! — извика с уж разтреперан от гняв глас капитан Иси, но обърна гръб на младежите и потри лице в опит да прикрие издайническия смях. Даг си представи как фермерите обикалят с дрънчащите си импровизирани шлемове, прикри устата си с длан и продължи да слуша. „Защо не бях тук миналата седмица!“