— Виждала съм те! Едно време яздеше с Мари Редуинг от езерото Хикори. Не беше ли неин племенник?
Точно така. Иси и лелята на Даг, Мари, бяха почти на една възраст.
— Само че името му е Даг Блуфийлд — обади се жената с полата.
— Наскоро се ожених, госпожо.
— Що за име… — започна тя.
Двамата младежи се спогледаха и Бар не се стърпя.
— А! Ти си Даг Редуинг Хикори, партньорът на Соун. Сам си поразил злината в Гласфордж, нали?
Даг въздъхна.
— Не бях сам. — Тези момчета бяха на възрастта на Соун и тримата сигурно се бяха сприятелили, докато партньорът му се беше възстановявал. Даг се намръщи, когато си представи какви ли истории е разправял Соун, за да разсее скуката. Надеждата му да остане анонимен се изпари като утринна роса пред любопитните им погледи.
— Значи си същият Даг Редуинг, който преди два месеца е повел бойците от езерото Хикори към Рейнтрий и е сразил страховитата злина, с която са се биели? — каза капитан Оспри.
Даг стисна зъби.
— Тогава вече бях Даг Блуфийлд, капитане.
— В доклада си за Рейнтрий Феърболт Кроу пише за капитан Даг Редуинг.
Значи така бяха разбрали. Да, беше минало достатъчно време и докато Даг бе в Уест Блу, новините за подвизите му го бяха изпреварили. Феърболт не бе приел новото му име.
— Феърболт просто е сбъркал името ми.
Ама изви вежди и той обясни:
— Направил го е по навик. Патрулирал съм под негово командване цели осемнайсет години като Даг Редуинг. Бях в патрула още преди той да стане лагерен капитан.
— Ясно. По какъв въпрос си тук?
Даг се колебаеше.
Ама махна нетърпеливо с ръка.
— Казвай и да приключваме. Едва ли ще стане по-зле.
Даг кимна и се опита да преодолее това, че славата му се носи пред него, въпреки че това отчасти се дължеше на преувеличенията на Соун. Може пък да му беше от полза.
— След кампанията в Рейнтрий тръгнах от езерото Хикори по свои дела. През следващите няколко месеца ще пътувам много. Използвах последния си зареден нож за злината в Гласфордж и още не съм си намерил нов. Дори да не патрулираш, пак може да се натъкнеш на злина — когато бях куриер и минавах през Сийгейт, попаднах на нова издънка, която можеше да стане опасна, преди някой да съобщи на патрулите. Оттогава се зарекох да не ходя с празни ръце. Знам, че понякога хората оставят заредени ножове за онези патрулни, които нямат. Питах се дали не ви се намира такъв нож. — Погледна с неудобство счупения нож на масата и избягна погледа на Ремо. — Можете ли да ми дадете?
Лагерният капитан скръсти ръце.
— Защо не взе от езерото Хикори, преди да тръгнеш? — В очите на жената с полата се четеше същият въпрос.
Защото все още не мислеше трезво, защото бе болен, защото бе разстроен и изтощен. Просто не бе помислил.
— Все още не бях решил какво ще правя.
— Как така? — попита Ама.
— Имам намерение да се спусна по реката към Греймаут. Ще остана там до пролетта. След това не съм сигурен. Дотогава може и да успея да ви го върна, стига да не се натъкна на злина. — Ако се натъкнеше и използваше ножа, всеки би се зарадвал на съдбата му. Гласът му омекна. — Обещах на съпругата си да й покажа морето.
Жената с полата стисна устни.
— Я чакай. Ти си онзи Даг Редуинг, дето го прогонили от езерото Хикори, задето се задявал с фермерско момиче, нали?
Даг вирна глава.
— Не са ме прогонили! Откъде чухте тази лъжа?
— Ами… — тя махна с ръка, — не точно прогонен, но лагерният съвет не е бил много доволен от решението ти.
Даг замълча за момент, за да помисли и да овладее избухването си; после каза тихо:
— Очевидно знаете за мен повече, отколкото аз за вас, госпожо…
— Найси Сандуилоу. Председател на лагерния съвет на Пърл Рифъл за този сезон.
Значи бе от членовете на съвета, които се въртяха на тази длъжност, докато лагерният капитан бе постоянен член. Даг се запита дали капитанът на сала също е постоянен член. Много вероятно. Това означаваше, че една от задачите на Найси Сандуилоу е да приема и предава на съвета важните новини, които пристигат от цяла Олеана, също както капитан Оспри получаваше новини за патрула.
— Съветът на езерото Хикори бе раздвоен, докато обсъждаше случая — каза Даг.
— Значи случаят е бил предаден на съвета.
Даг предпочете да не се задълбочава.
— Пакона Пайк… председател на съвета миналото лято, не се съгласи с аргументите ми. Не мога да повярвам, че до такава степен изкриви фактите.
— А как иначе да постъпи, ако си се върнал със закъснение след акция, при това с фермерско момиче и двамата с брачни върви, които сте направили незнайно как, и твърдиш, че ти е съпруга, а не просто държанка. Писмото предупреждава всички лагерни съвети да внимават и друг да не прибегне до подобно мошеничество.