Даг се навъси и нави ръкава си.
— Според мен вървите са съвсем истински и много хора са съгласни с това. Включително Феърболт Кроу. Убедете се сами. Фаун направи тази.
Докоснаха го няколко същности и той усети как искрицата на същността на Фаун се отдръпва. Жените му се сториха озадачени, а двамата млади патрулни съвсем объркани. Все едно отново преживяваше изслушването на езерото Хикори.
— А Фаун не е обикновено фермерско момиче — продължи Даг разгорещено. — Нейната ръка порази злината в Гласфордж с моя нож. Ако не беше тя, едва ли щях да съм жив. Всичко е много объркано, но не мога да повярвам, че до вас са стигнали лъжи, още повече че Соун знаеше истината, също и Риила.
— Хм. — Ама Оспри потри брадичка. — Че е объркано, объркано е.
— Не това е важното — продължи Даг. — Имате ли излишен нож, или не?
— Добър въпрос, Даг Редуинг… Блуфийлд или както се наричаш — отвърна Ама. — Още ли си патрулен, или не?
Даг се поколеба. Можеше да каже, че още се възстановява, или да се престори, че е в дълга почивка. Или пък е дисциплинарно отстранен, защото на това щяха да повярват! Вместо да им пробутва полуистини, предпочете да каже истината.
— Не съм. Оттеглих се. Въпреки че Феърболт ясно заяви, че ако реша да се върна, винаги съм добре дошъл.
— Ами фермерката… жена ти? — попита Найси Сандуилоу.
— Точно това е проблемът. Един от проблемите.
Ама погледна ранените патрулни. Даг искрено съжаляваше, че присъстват на разговора, защото Ама трябваше да вземе решение, което да им направи впечатление. Той самият никога не би изпуснал подобна възможност, ако бе капитан на лагер.
— Тези ножове се поверяват на патрулните, направени са специално за патрулните от Пърл Рифъл. Не мога да попитам мъртвите дали биха се съгласили да направят изключение. Като техен пазител мой дълг е да ги съхранявам, защото по всичко личи, че тук са много търсени.
Ремо се сви.
„Ги“ означаваше, че не разполага само с един-единствен зареден нож. Можеше да му даде и пак да й останат. „Само че няма намерение да ми го даде на мен. Не и днес.“ Докато гледаше сериозното й лице, разбра, че ако бе отправил молбата си вчера, преди разправията в Посъм Ландинг, решението й може би щеше да е в негова полза. Погледна прегрешилите младежи с неприязън.
Имаше и други източници, други Езерняшки лагери надолу по реката. Налагаше се да опита на ново място.
— Добре. Тогава няма да ви отнемем повече време, капитане.
Докосна слепоочието си и излезе.
6.
Каруците спряха до дървена барака, която собственикът очевидно се опитваше да превърне в склад, като добавя нови пристройки. Уит скочи от първата, за да помогне на Ход да докуцука до пейката край входа, където наруши спокойствието на неколцина безделници. След като се увери, че не са пияни, Мейп ги нае да разтоварят стоката. За изненада на Фаун те свалиха само горните сандъци от нейната каруца. След това Уит се качи при тях и Танър пое юздите, за да обърне каруцата към реката.
— Къде отиваме? — попита Фаун.
Танър кимна към сала. Беше си най-обикновена дъсчена платформа, с изключение на един стълб в единия край — приличаше на къса мачта.
— Пресичаме реката и продължаваме нагоре от Посъм Ландинг.
Е, Даг щеше да я намери дори там. Фаун отиде при Уефт, за да я убеди да тръгне по широкия трап, който много приличаше на врата на обор, а Уит направи същото с Уорп. Конете се колебаеха, но най-сетне решиха, че ще стъпят на някакъв необичаен мост, и не засрамиха бившите си собственици. Спокойствието на първия впряг също им оказа влияние.
Подобието на мачта се оказа макара с увито около нея дебело въже. Единият му край бе вързан за дебело дърво на брега, а другият — за подобно дърво на другия бряг. По въжето имаше накачени малки шамандури. Фаун бе малко разочарована, че няма да се качат на прочутия Езерняшки сал, но все пак загледа с интерес как двама салджии пъхват дъбови пръти в дупките на стълба и започват да го въртят. Уит също гледаше като омагьосан, а после предложи да помогне и хвана единия прът. Водата изглеждаше чиста и спокойна, но Фаун трепна уплашено, когато един дънер изскочи на повърхността и удари сала отстрани. Вече разбираше, че реката съвсем не е безопасна като езеро. Едва ли работата на сала бе приятна, когато реката придойдеше, завалеше и станеше студено.
— А лодките как минават под въжето? — попита тя, докато гледаше как дънерът се преобръща, плъзва се настрани и продължава надолу по течението.