— Работниците го махат — отвърна Танър. — Изтеглят го, а после го връщат от другата страна с някоя лодка. Сега обаче реката е така пресъхнала, че почти никой не пътува по нея и са го оставили да си стои.
Стигнаха отсрещния бряг и салджиите спуснаха подвижното мостче. Фаун и Уит отново хванаха юздите на конете и каруцата слезе безпроблемно. После двамата седнаха при Танър и поеха по изровения път нагоре по реката.
Изкачиха един хълм и видяха лодките на Посъм Ландинг. По нищо не приличаха на заострените тесни лодки на Езерняците, повече наподобяваха колиби, боднати върху кутии. Бяха грозни. Някои имаха дори комини, от които се процеждаше дим. Сякаш нечие селце неочаквано бе решило да побегне към морето. Фаун се ухили, като си представи как къщата се отдалечава пред погледите на изумените си собственици. Непрекъснато се случваше хората да бягат от домовете си, защо да не стане и обратното? Двамата с Даг можеха да отплават в такава къщурка чак до Греймаут. Да избягат заедно. Усмивката й се стопи.
Танър спря каруцата пред друга постройка, приличаща на склад, и Фаун скочи от капрата и погледна брат си.
— Отивам да погледам лодките.
Той се намръщи разочаровано, но се зае да махне задния капак на каруцата и да започне да сваля стоката.
— Обаче да внимаваш. — Сигурно й завиждаше, едва ли бе чак притеснен.
— Ей там съм де! Съвсем е близо.
Едва се сдържа да не затича към брега — нали вече бе разумна омъжена жена. Освен това щеше да е жестоко спрямо Уит. Накрая реши да потича с подскоци само няколко метра.
Стигна на брега, пое си дълбоко дъх и се заоглежда. Имаше по-малко хора, отколкото бе очаквала. Само неколцина в склада и още петима-шестима край една от лодките, за която Танър каза, че била нещо като магазин. Сигурно някоя от къщите, които надничаха сред голите клони на дърветата, бе кръчмата. Може пък някои от лодкарите да бяха отишли на лов из хълмовете, след като реката бе почти пресъхнала. Двама-трима безмълвно ловяха риба, седнали в лодките си — един, стори й се много странно, бе нахлупил на главата си метален чайник, също като шлем. Защо ли? Да не би да беше загубил някакъв облог? Неколцина мъже, седнали на палубата на една лодка, бяха свели глави над някаква игра; зарове, реши Фаун, въпреки че не можеше да види добре. Един се обърна и я огледа, докато минаваше, подсвирна грубиянски, но обрат в играта предизвика дюдюканията на останалите и привлече вниманието му. От бараката на една от лодките излезе жена и изхвърли нещо през борда.
Фаун продължи разходката си покрай лодките в опит да открие „тяхната“. Някои бяха малки и очевидно нямаше място за кон. Други вече бяха натоварени с добитък — на една видя четири вола, които кротко преживяха. Значи на тези лодки можеше да се прекарват едри животни, но тази специално бе вече пълна. На някои имаше кафези с пилета — или качени най-отгоре, или сбутани в някой ъгъл, на други лежаха кучета — нито едно не я залая. Тя спря и се заоглежда. Някакъв човек, седнал на кърмата на една лодка, докосна провисналата периферия на шапката си и й отправи беззъба усмивка.
— Возите ли пътници? — провикна се тя.
— Теб ще те повозя, малката! — отвърна той и се ухили.
Фаун се намръщи.
— Значи мен, съпруга ми и коня му.
Той смъкна шапката с един замах и отдолу се показа мазна коса.
— Я остави съпруга и коня. С мен добре ще се повозиш. Ако… леле! — Притисна длан към главата си, където го перна парче дърво, долетяло сякаш от нищото. Погледна наляво и се заоплаква. — Що ме замери ма? Просто се държа любезно.
На плоския покрив на съседната лодка в люлеещ се стол се бе настанила жена с домашнотъкана пола и дялаше нещо. Беше млада, доста слаба, с права руса коса, вързана на опашка. Имаше ясни сини очи и недоволно стисната широка уста.
— За да ти напомня да не се държиш като глупак, Джос — тросна се жената. — Извини се веднага.
— Извинявай, капитан Бери.
След тези думи го порази ново парче дърво, тъй като не бе достатъчно бърз, за да го избегне.
— Ох!
— На нея, глупако! — подвикна русата.
Джос нахлупи отново шапката и смъкна периферията над очите си.
— Извинявай, госпоице… госпожо де — изфъфли на Фаун. И се премести под навеса, за да избегне нови попадения.
— Глупак — повтори жената с пълно безразличие.
Фаун продължи още няколко крачки и забеляза, че носът на лодката на Джос е заседнал в тинята, а тази на Бери все още е на вода. В единия й край имаше празно отделение за животни, а в другия кафези с пилета, които кълвяха зърно. Не миришеше на курешки обаче — очевидно тази Бери почистваше редовно. Фаун сложи ръце на кръста си и попита жената — тя едва ли бе много по-възрастна от нея: