— Какво дялкаш?
— Поплавъци. От топола стават чудни поплавъци. И за въжетата, и за шамандури. Повечето мека дървесина става.
Фаун кимна, окуражена от подробното, макар и неразбираемо обяснение, и подобие на усмивка озари строгото досега лице на жената. Можеше да отговори просто: „Не е твоя работа“.
— А ти превозваш ли пътници?
Русата я огледа по-внимателно.
— Не всъщност. Търгувам надолу по реката и спирам на доста места. Няма закъде да бързам.
— Добре. И ние не бързаме. Докъде ще ходиш?
— Още не знам.
— Мога ли да разгледам лодката ти? Никога не съм се качвала на лодка. — Фаун се усмихна подкупващо. Нямаше да посмее да помоли за същото похотливия Джос, но с тази жена май й излезе късметът.
Жената наклони глава на една страна, след това кимна. Пъхна ножа в ножницата на колана си и слезе от покрива — всъщност скочи, без да обръща внимание на стълбата. Вдигна една дълга дъска и я избута до брега. Фаун я огледа предпазливо, притаи дъх и успя да се качи, без да падне в тинята.
Стъпи на палубата и се огледа развълнувано.
— Здрасти. Аз съм Фаун Блуфийлд.
Жената кимна. Имаше ясно очертани скули, заострена брадичка и приличаше на приятелски настроена невестулка. Бе по-висока от Фаун — то май всички бяха по-високи от нея, — сигурно бе дори по-висока от Уит. Чудесната й светла кожа бе загоряла.
— Бери Клиъркрийк. Аз съм собственичката на лодката.
Капитан или собственик, понякога и двете. Сигурно и двете, реши обнадеждено Фаун. Бери протегна дружелюбно ръка, малка, но по-загрубяла, отколкото на Фаун. Фаун я стисна, пусна я и се усмихна.
— Какво държиш в кошарата? — И кимна към сламата. Забеляза дарадонките и добави: — А, коза.
— Казва се Дейзи. Брат ми я свали на брега да попасе.
— Значи имаш прясно мляко и яйца. — Вече й бе приятно на лодката.
Бери кимна.
— Намират се.
— Отраснала съм във ферма. Край Уест Блу. — Бери я изгледа объркано и тя уточни: — Намира се на север от Лъмптън Маркет.
Бери продължи да я гледа все така, затова Фаун обясни:
— Лъмптън е нагоре по реката, близо до Силвър Шоулс.
— А, Стоуни Форк. Там има голям нанос. Знаеш ли как се дои коза?
— Разбира се.
— Хм. — Бери се колебаеше. — А можеш ли да готвиш? Добре ли готвиш?
— Поне така твърди съпругът ми.
Собственичката я огледа. Фаун знаеше, че заради ръста си изглежда още по-млада.
— Откога сте женени?
Фаун се изчерви.
— От четири месеца. — Струваше й се по-дълго, заради всичко, което се бе случило.
Бери се усмихна.
— Не съм сигурна дали да се доверя на преценката му. Ела да разгледаш лодката!
Малка врата или люк в предната част на бараката отвеждаше по няколко груби дървени стъпала в тъмна стаичка. Наложи се Фаун да се наведе, което означаваше, че Даг трябва да се сгъне на две и много да внимава, когато се изправя. Предната част бе пълна със стоки: намотки въже, топове вълнени и ленени платове, кожи, бъчви и бурета. Фаун усети аромат на ябълки, масло, лой и мас. Едно от буретата бе поставено върху дървена стойка и от едната страна се виждаше канелка. От него се носеше съскане, което означаваше, че ябълковото вино ферментира заради нетипичната за сезона топлина. Имаше купчини ядки и пушени бутове, закачени на гредите. Навсякъде се виждаха дъги на бъчви. Все стока, произведена по някой от притоците на Грейс. В един ъгъл бяха събрани произведени в Трипойнт сечива — лопати и брадви, лемежи, пирони, дори карфици и игли.
— Да не би да идваш чак от Трипойнт? — попита Фаун, без да крие страхопочитанието си.
— А, не, стигам само на половината дотам. Купуваме стоката от едно място, после я продаваме надолу по реката, както се случи.
В дъното на бараката имаше място за спане, осветено от две малки прозорчета, и врата, която водеше към задната палуба. По двете тесни койки до стената бе натрупана още стока, също и зад пердето под едната. На тази лодка имаше истинско каменно огнище. Под черен чайник с вода тлееха въглени. Хитро измисленият плот за маса се вдигаше и се закачваше на стената, краката се сгъваха и се използваха като стойка за метални чинии, чаши и друга посуда.
— Как се сдоби с тази прекрасна лодка?
Бери се намръщи.
— Татко прави — правеше де — по една на година, за да ходи до Греймаут. С по-големия ми брат обработват дървения материал, а аз се занимавам с калафатването и напасването. Мама почина, когато бях на десет, и оттогава той ни води навсякъде със себе си. — Изражението й омекна. — Връща се нагоре по реката като общ работник на някоя лодка. Големият ми брат работеше с него, а ние с малкия минавахме за товар, докато не се научих да свиря на цигулка. И започнах да изкарвам повече от него! Много се ядосваше, въпреки че от гордост не го показваше.