— Чудесни млади животни — увери го Танър. — Да се пазиш. — Докосна шапката си и кимна на Даг. — Сбогом, Езерняко. — И за най-голямо учудване на патрулния подкара конете и замина без Уит. Даг се огледа и забеляза багажа на Фаун и Уит до стъпалата пред склада. На пейката отпред бяха насядали неколцина безделници, един дялкаше нещо, другите просто седяха, отпуснали ръце на коленете си, и оглеждаха намръщено Даг.
— Няма ли да се върнеш с него, за да му помагаш? — обърна се Даг към Уит и кимна към отдалечаващата се каруца.
— Току-що му помогнах да натовари цял тон стока от Трипойнт, която ще върне в Гласфордж. Мейп ще натовари в Бенд — памук и чай, ако имат и индиго, стига цената да е добра.
— Вече е купил. Одеве го видях.
— А, добре.
— Мейп каза, че тръгват утре сутринта, след като конете си починат — обясни Даг. — Ти кога ще ги настигнеш?
— Май няма да ги настигам.
— И какво смяташ да правиш? — Богове, говореше точно като Сорел. Уит обаче не забеляза.
— Трябва да дойдеш да видиш. О, да. Хайде, дай да качим багажа на Копърхед и ще ти покажа.
На Даг не му се искаше да съсипе ентусиазма на момчето, въпреки че собственото му настроение бе ужасно. Послушно слезе от коня, натовари багажа, уви юздите около куката и тръгна след Уит, който подтичваше напред като палаво кутре. Безделниците гледаха Даг все така подозрително. Бяха нащрек и за приятелско отношение и дума не можеше да става, но поне не бяха враждебно настроени, което можеше да се очаква, ако някоя от жертвите на Бар и Ремо бе издъхнала през нощта. „Благодаря ви, отсъстващи богове.“ Уит се обърна, за да махне на безделниците, и Даг прецени, че Танър ги е наел, за да помогнат при разтоварването. Е, така безделниците по пристанищата припечелваха по някоя пара.
— След като няма да се връщаш в Гласфордж с Танър, Мейп и Ход, какво смяташ да правиш? — полюбопитства Даг.
— Ще се пробвам да търгувам по реката. Похарчих почти всичките си пари от продажбата на конете за стъкла за прозорци и ще ги кача на „Завръщане“. Така се казва лодката на Бери. Капитан Бери — поправи се Уит и се ухили.
— Нали обеща на вашите да се върнеш право вкъщи?
— Не съм им обещавал. По-скоро така мислех да стане. Но сега реших друго. Както и да е, ако успея да продам стъклата, докато стигнем Силвър Шоулс, ще тръгна към къщи по крайречния път, така няма да се изгубя и за нула време ще съм си вкъщи.
Имаше нещо мътно в новия му план. След малко Даг щеше да разбере от Фаун какво става. Огледа се.
Тръгнаха покрай вързани за дърветата по брега лодки. Някакъв мъж, седнал на щайга, наблюдаваше намръщено Даг. Една жена грабна детенцето си и се скри в бараката на лодката. Няколко лодкари, настанили се на покрива на една лодка, се обърнаха към Даг като един.
— Какво зяпат? — полюбопитства Уит и изви глава към тях. — Защо са те зяпнали така, Даг? Два пъти минавах оттук, а не ми обърнаха никакво внимание.
— Продължавай, Уит — нареди уморено Даг. — Не им обръщай внимание, мътните ги взели!
— Добре де. Но защо?
— Защото съм Езерняк, предполага се, че съм сам, при това насред земите на фермерите. За тях съм ядач на трупове, осквернител на гробове, магьосник, знаеш какво говорят хората. Сега се чудят какво съм намислил. — „Питат се дали съм лесна плячка. Колебаят се дали да ме нападнат, или не.“ Предположи, че са решили, че се върти наоколо заради снощните събития и търси отмъщение.
— Ама ти нали нищо не си намислил? — Уит го погледна и присви очи. — Да не би да е заради куката?
Даг оголи зъби.
— Това ще да е. Я си спомни какво си помисли първия път, когато Фаун ме въведе в кухнята в Уест Блу.
Уит замига.
— Реших, че си доста странен тип, и се зачудих защо сестра ми е с теб. Да не говорим, че си ужасно висок.
— Страхуваш ли се от мен?
— Не много. — Уит се поколеба. — Ама Рийд и Ръш се страхуват.
— И има защо.
Уит отново се обърна към групата лодкари на покрива на лодката. Май се бяха успокоили.
— Шантава работа, а?
— Така си е.
— Хм. — Уит свъси вежди. Дали се бе замислил? Даг се надяваше поне от време на време да мисли.
— Какво разправят в склада за снощния бой?
— А, да, извадили сме късмет!
— Какво? — ахна удивено Даг и дори забави крачка.
Уит махна с ръка.
— Двама от „Завръщане“ се забъркали в разправия с местни Езерняци и ги нападнали. След това се намесили разни жени от сала и още Езерняци и станала тя каквато станала. Така че сега капитан Бери има нужда от двама яки мъжаги, които да застанат на греблата. — Уит посочи Даг, бодна се в гърдите, ухили се и добави весело: — А Фаун ще готви.