— Чакай малко. Да не би да искаш да кажеш, че си се спазарил с Фаун да работим като екипаж на лодка?
— Да! Страхотно е, нали? — отвърна Уит. Даг тъкмо се готвеше да му се скара, защото изобщо не беше страхотно, когато той добави: — Идеята беше на Фаун де.
Даг едва успя да си поеме дъх.
— Ти имаш ли представа как се управлява лодка?
— Не, но реших, че ти знаеш, а Бери каза, че Бо ще ме научи.
Даг не си представяше така сватбеното пътешествие, което бе обещал на Фаун. Не ставаше въпрос и за работата, която Уит очевидно подценяваше. Даг все още не се бе възстановил след случката с Ход, въпреки че физически тялото му не бе пострадало. Спомни си обаче колко добре му се бе отразила работата, докато събираха реколтата, и се поуспокои. Заговори по-спокойно.
— А някой сети ли се да уведоми капитана, че съм Езерняк?
— А… не помня да е ставало въпрос — призна с неудобство Уит.
Даг въздъхна.
— Той да не е нахлупил тенджера?
— Тя. Каква тенджера? Защо?
Даг разказа набързо за шегата на Бар и Ремо и Уит се заля от смях.
— Направо страхотно! Не, товарачите пред склада пропуснаха да ми разкажат тази подробност! Интересно дали и те не са били сред нахлупилите тенджери и тигани.
— Отстрани може и да ти се струва, че е страхотно, но не е — отвърна Даг. — Един от патрулните носел споделящия си нож, въпреки че не е трябвало, и го счупил по време на боя. Езерняците от Пърл Рифъл са много разстроени заради ножа.
Уит присви очи.
— Това лошо ли е?
Даг се опита да намери сравнение.
— Да предположим, че ти, Съни Соуман и приятелите му се напиете и се сбиете на площада в Уест Блу, в суматохата един от вас бутне леля Нати и я убие. Става за секунда. Нея вече я няма. Та това е същото.
— Ясно — отвърна малко уплашено Уит.
— Тази сутрин младите патрулни се чувстваха много зле. — Даг се намръщи. — А и приятелите на лодкарите едва ли са много благоразположени към Езерняците. — Той въздъхна. Както и да е, имаха нужда от лодка, с която да заминат от Пърл Рифъл, щом нивото на водата се покачеше. А това нямаше да е скоро.
А пред тях очевидно бе лодката, на която щяха да се качат.
Фаун — най-сетне! — бе застанала на кърмата и разговаряше с висока блондинка, облечена в удобна домашнотъкана риза и кожено сако, ръкавите й бяха навити високо на фините, но мускулести ръце. Имаше приятна широка усмивка, леко крива, и наблюдаваше Фаун със същото вълнение, с което и Уит. Фаун, изглежда, също се радваше на компанията й. Даг се опита да прогони чувството, че вече е остарял. В нещо като кошара в единия край на лодката бе коленичило момче и доеше коза. Имаше същата сламеноруса коса като високото момиче, подстригана на неравна черта около ушите, същите високи скули като нея и загоряла кожа. Бе прекалено голям, за да й е дете, следователно бе по-малкият й брат. Значително по-възрастен мъж се бе облегнал на кабината, оглеждаше се с присвити очи, но му личеше, че е благ човек.
Даг кимна към русата и попита:
— Това ли е твоята капитан Бери?
— Аха — отвърна гордо Уит.
Даг го погледна. „Такава значи била работата.“
— Би трябвало да я наричаме капитан Клиъркрийк, но тя разправя, че така викали на баща й, затова предпочита капитан Бери. На Фаун ще й е приятно, че на борда има още една жена. А и Бери също се зарадва. Двете много си допаднаха.
Даг долови откъм лодката някакво чувство на неизбежност. Протегна усета си за същност. Добре поне, че вътре не проникваше никаква вода. Усети, че лодката е здрава и сигурна, не просто купчина сглобени дъски.
— Добре е направена — призна той.
Фаун го видя и затича доволно по мостчето над тинята, за да го прегърне, сякаш не се бяха виждали дни, а не часове. Той пусна Копърхед да попасе и юздата се провлачи след коня. Прегърна Фаун и си позволи за секунда да я докосне със същността си. След посещението в лагера Пърл Рифъл имаше чувството, че вдъхва мощно лекарство, изпълнено със сладост. Пусна я отново тъкмо когато капитан Бери се отправи към брега; усмивката й угасваше с всяка крачка.
— Даг, намерих най-хубавата лодка! — започна Фаун и вдигна лице към него. „Като разцъфтял утринен цвят е.“ — Бери каза, че ще ни закара, но в замяна ще работим като екипаж, стига да нямаш нищо против…
— Вече му разказах за уговорката ти — прекъсна я Уит.
— Не бързай толкова — сряза го Фаун.
Русото момиче пристъпи към тях, скръсти ръце на гърдите си и се намръщи. Обърна се към Фаун.
— Това ли е твоят Даг?
Фаун се отдръпна от едноръката прегръдка на Даг, без да пуска ръката му, и отвърна гордо: