— Да.
— Но той е Езерняк!
„Днес вече поставиха този факт под въпрос.“ Даг кимна любезно на капитана.
— Госпожо.
Тя се намръщи още повече.
— Фаун, знам ги какви са Езерняците. Никой Езерняк няма да се ожени за фермерско момиче, както няма да помисли да се ожени за козата ми Дейзи. Не знам дали ти се опитваш да ме заблудиш, или той те е заблудил теб, но знам, че не искам този магьосник на лодката си!
Фаун и Уит един през друг се впуснаха в обичайните обяснения за брачните върви и Уест Блу. Тези приказки вече започваха да досаждат на Даг. Не бе заради капитан Бери, нито заради подозрителните погледи, които им хвърляха другите лодкари. Всичко бе заради сцената в щаба на патрулите в Пърл Рифъл. Неочаквано Даг се почувства като плувец, уловен във водовъртежа между два бряга. Стегна се. „Никой не е казал, че ще е лесно.“ Въпреки това се надяваше да успее да убеди Фаун да се откажат от пътуването с лодката и тя да остави новата си приятелка.
Бери докосна брачната връв на Фаун и намръщеното й лице се поотпусна, макар да личеше, че не е напълно убедена. След това очите й попаднаха на куката.
— Казаха, че разбираш от лодки — обърна се тя към Даг за пръв път, откакто се бе появил.
Той отново кимна любезно и отвърна:
— Никога не съм работил на сал или кораб. Карал съм тесни лодки, малки и големи, и по Грейс, и по Грей, въпреки че никога не съм минавал целия път.
— Никога не съм имала Езерняци за екипаж. Не съм виждала и някой да се наема на фермерска лодка. — Враждебността се оттичаше от гласа й с всяка дума.
— Тръгнах на това пътуване, за да направя неща, които не е правил никой досега. — Даг погледна тревожното лице на Фаун и обясни: — Видял съм и приливи, и отливи, отдалече забелязвам плаващите дънери. Освен това мога да те насоча между наносите, без да закачиш дъното, независимо дали е ден, или нощ.
— А, усетът за същност! — възкликна Фаун. — Разбира се, че може!
— Хм — каза Бери. — Вярно, че никога не съм виждала ваша лодка да заседне. Вие Езерняците използвате магия, когато плавате.
— В известен смисъл. — Ако Бери отстъпеше и ги допуснеше на борда, той щеше да разполага с много дни, за да й обясни тънкостите на същността. Кимна към Копърхед, който кротко пасеше. — А за коня ми ще се намери ли място?
— Съпругата ти… — Бери се поколеба, след като изрече думата, после продължи: — Фаун спомена коня. Той ще има ли нещо против да дели кошарата с Дейзи?
— Ще го убедя.
— Ами тогава… — По очите на Бери личеше, че не е съвсем спокойна. Даг реши, че ще заблестят, когато се усмихне. — Добре, качвай се.
Уит се провикна доволно, а Фаун се ухили. Даг се поддаде на ентусиазма им и също се усмихна, макар и малко насила. Дори устните на Бери трепнаха, докато се връщаше по тясната дъска на лодката.
Мъжът с подпухналите очи не бе помръднал, докато слушаше разговора, отпуснал глава на гърдите си. Момчето бе спряло да дои козата и слушаше внимателно.
— И така, Бо — обърна се Бери към стария и кимна към тримата на брега. — Май се сдобихме с гребец Езерняк.
Едната му рошава вежда се изви, той се изплю във водата и каза само:
— Ще видим.
Последва я в каютата.
— А как ще качим Копър на лодката? — попита Фаун, сякаш едва сега се бе сетила. — Той е много по-едър от козата Дейзи.
— Ще сложим още дъски — обясни спокойно Даг.
— А, да.
— Фаун, пренесох стъклата! — започна развълнувано Уит, без да откъсва поглед от Бери, и Даг си помисли: „Прибери си езика момче, че както си го провесил, ще вземеш да го настъпиш.“
Фаун намръщи чело и Даг реши, че и на нея й се въртят същите мисли. Тя стисна Уит за китката и сниши глас.
— Ела с мен, все едно се занимаваме с Копър.
Даг тръгна след тях.
Фаун се престори, че се занимава с дисагите, и продължи все така тихо:
— Уит, ти лапна по нея веднага и не ми даде възможност да те предупредя. Бери не е тръгнала със „Завръщане“ само за да търгува. Миналата есен баща й отпътувал и така и не се върнал. Няма никакво известие от него. Сега тя тръгва да го търси.
— Ние ще й помогнем… — започна Уит.
Фаун побърза да го прекъсне.
— Тръгнали са баща й, по-големият й брат и годеникът й. И още ги няма.
Уит я погледна унило, после въздъхна:
— Значи е сгодена.
— Да, може дори да е в траур. И тя не знае. Така че се постарай да си малко по-… по-… И аз не знам какво. Постарай се да не се държиш като пълен глупак.
Уит премигна.
— Ами, добре. Ами то… — Преглътна. — Все едно, лодката ни трябва. А тази лодка има нужда от екипаж, нали така?
— Точно така — потвърди Фаун. Наблюдаваше го внимателно.
— Момиче като нея, изпаднало в такова положение, има нужда от много помощ. Трябва някой да я отмени. А ние сме трима. Е, двама и половина. — И се ухили смутено.