— Много интересно, Езерняко. Да не би да умееш да наместваш кости?
— Понякога — призна Даг и се изправи. Сърцето му биеше до пръсване, но не от усилие. — Само при спешни случаи. Не съм се обучавал за лечител.
Фаун започна да обяснява на Бери с неприкрита гордост как Даг събрал счупената стъклена купа, като използвал същността си, но млъкна, когато Даг я стисна за ръката и я повлече към каютата. Не спря, докато не се отдалечиха от другите достатъчно, за да не ги чуват.
— Какво има? — попита тя стреснато. — Ход добре ли е?
— А, всичко е наред с коляното му. С корема също.
— Много се радвам. Знаеш ли, мисля си, че пътуването надолу по реката ще му се отрази добре, след като вече не е болен. Ние ще го наглеждаме и с нас ще му е по-добре, отколкото със стъкларите.
— Не, Фаун, не е това. Има друго.
Тя го погледна по-внимателно.
— Ход — Даг въздъхна — е омаян до ушите, а аз нямам никаква представа как да сложа край на тази работа.
8.
Даг не криеше смущението си, което граничеше със страх, и Фаун също се уплаши.
— Как се е случило?
— Не знам. Сигурно докато съм оправял коляното, а пък не съм искал да стане така. Все си мислех, че омайването се прави нарочно.
— Значи е нещо истинско? — Досега си бе мислила, че е просто слух, измислица. Клевета.
— Никога не съм виждал подобно нещо. Само бях чувал. Все клюки, приказки. Дори не познавах фермери, които… докато не те срещнах теб. Наистина не познавах нито един фермер. С никого не съм се сближавал толкова, нито пък за толкова дълго.
— А какво представлява омайването?
— И ти видя, колкото и аз. Ход иска още. Настоява за още лечение. Иска още подсилване, нова частица от мен.
Тя се намръщи. Беше объркана.
— Нали Езерняците ме лекуваха. Ти, Мари, старият Катагус, когато си изгорих ръката. Не съм омаяна. — „Нали не съм?“ Мисълта я ужаси. Спомни си гнева си, когато братът на Даг, Дар, спомена нещо подобно, докато се подиграваше на брака й.
— Аз… — Даг поклати глава. Фаун щеше да се почувства по-спокойна, ако бе отрекъл, вместо да се замисля над проблема. — Това са били дребни наранявания. А при Ход поражението бе тежко и намесата ми дълбока. За малко същността ми да остане заключена.
Тя притисна устата си с ръка.
— Даг, защо не ми каза?
Той махна с ръка.
— А и ти — дори не знам как точно да го кажа. Твоята същност не е лакома като на Ход. Ти си готова да се раздаваш. Сама нямаш представа колко си готова да ми дадеш, всеки ден. — Свъси вежди още повече, сякаш се опитваше да улови мисъл, която му се изплъзваше. — Почти бях успял да убедя сам себе си, че рискът да омаеш фермер, докато го лекуваш, е доста преувеличен. Мислех си, че другите може и да имат проблеми, докато аз ще съм изключение. Май не съм бил прав.
И двамата се обърнаха, понеже чуха стъпки. Капитан Бери влезе намръщена.
— Какво ще правиш с момчето, Езерняко? Ще поемеш ли отговорност за него, или не? Той няма да ни е много от полза, а и през повечето време ще трябва да почива.
Фаун се обади плахо:
— Може да помага в кухнята. Колко време още му трябва, Даг?
— Ако някой е в състояние да го научи на нещо ли? Поне две седмици, и то ако не си нарани отново коляното. — Погледна Фаун и отново сви вежди. — След две седмици ще сме някъде надолу по реката.
— Ако някога завали — въздъхна Бери.
— Ако ще го оставяме, по-добре да е тук, отколкото на друго място — заяви Даг. — Просто не виждам как…
Имаше предвид, че няма представа как да вдигне омаята от Ход. Ако обаче го оставеха в Посъм Ландинг, дали нямаше да ги последва? И докъде?
— Ако го вземем, може да разбереш, а може и да не разбереш — каза Фаун. — Ако го оставим тук, никога няма да разбереш.
Той се почеса по брадата.
— Имаш право, Искрице.
Фаун погледна Бери, която очакваше решението им с извити вежди. Не, собственичката на лодката бе прекалено объркана, така че не можеше да иска от нея да предприема каквото и да било заради Ход. Всичко зависеше от тях.
— Аз нямам нищо против да го вземем, Даг, стига и ти да си съгласен — реши най-сетне Фаун.
Даг си пое дълбоко дъх.
— Тогава идва с нас.
Капитан Бери кимна и каза:
— Значи „Завръщане“ си има помощник в кухнята. — След това добави със съжаление: — Няма да ви искам пари за превоза.
През най-топлата част от деня Бо поведе експедиция надолу по течението към Рифъл, където местните се бяха събрали, за да извадят въглищата от наскоро потъналата лодка. Използваха момента, преди нивото на водата отново да се покачи. Ход остана на „Завръщане“, вдигнал крака на едно буре, уж за да пази лодката, но сигурно бе задрямал, реши Фаун. Уит прояви интерес веднага щом разбра, че капитанът на потъналата лодка изкупува извадените въглища, макар да даваше много малко. Някои хора предпочитаха да отнесат въглищата, които бяха извадили, но след дълъг размисъл и нов пазарлък все пак ги продаваха. Бери обясни на Фаун, че цената била определена преди няколко дни, когато работниците зарязали кошниците край бързеите, докато на капитана не му дошъл умът в главата. Уит се съблече по долни гащи и зашляпа във водата след Бо и Хоторн, за да се гмурка или захваща буца по буца с пръстите на краката си. Фаун, също като Бери, запретна поли, събу се боса, но двете останаха в плиткото, където им подаваха чувалите, за да ги извлекат на брега да се сушат. С идването на есента водата бе станала по-студена.