Даг заяви, че тъй като е с една ръка, не може да се заеме с тази задача, при което Фаун изви вежди и изсумтя. Той се настани на брега, подпря гръб на един пън и остана да наблюдава. Фаун се запита дали след като бе подсилил Ход, не се чувства изтощен отново. Той се престори, че не забелязва тревожните погледи, които му отправяха семействата, дошли да работят по крайречните поля. Фаун забеляза, че от селото на Езерняците не е дошъл нито един младеж, въпреки че момчетата от фермерското село бяха пристигнали на тумби.
Около час след като започнаха, откъм Рифъл се появиха шестима яки моряци от заседнала лодка. Някои бяха с раирани панталони, други с пъстри шалове, вързани на кръста или на главите, трети бяха закичили шапките си с пера. Започнаха да подвикват грубиянски шеги на Фаун и Бери, но щом познаха капитана, веднага млъкнаха. Бери им махна дружелюбно. Даг отвори едното си око, за да види какво става, но тъй като нямаше проблем, го затвори отново.
— Къде отиват? — обърна се Фаун към Бери.
— Тръгнали са към Пърл Бенд. Предполагам отиват да се напият.
— В Посъм Ландинг няма ли кръчма? — Фаун скоро разбра, че кръчмата бе първото място, на което Бери търсеше Бо, когато той изчезнеше от „Завръщане“.
Бери се ухили и сниши глас.
— Има, но точно сега в долния край на Бенд е спряла лодка с легла. Държат я три сестри и две техни братовчедки. А пък в Ландинг няма такава. Жените от сала не разрешават.
Фаун се поколеба, тъй като не искаше да я помислят за невежа. Имаше обаче известни съмнения. Нали вече беше омъжена жена.
— Лодка с легла ли? — реши се да попита най-сетне.
— Някои от момичетата, които спят с лодкарите за пари, прескачат с лодката си от пристанище на пристанище, където търговията е най-оживена. Така могат лесно да се измъкнат, ако жените в града започнат да негодуват, а и не им се налага да делят печалбата със съдържателите на странноприемници.
Фаун се запита дали майка й има представа за тези екзотични прояви по реката.
— А ти срещала ли си някоя от тях?
— От време на време. Като ти се налага да се занимаваш с моряци, рано или късно се сблъскваш с какво ли не. Е, не мога да кажа, че съм се натъквала на най-лошото, защото татко не работеше на такива лодки. Повечето момичета са свестни. Някои се захващат с тази работа, защото нямат късмет, а пък на други им харесва. Някои са най-обикновени крадли, същите като моряците. — Тя се намръщи.
Мъжете вече се приближаваха и двете прекъснаха разговора. Фаун се запита дали Уит е чул приказките им за лодката с легла. Бе сигурна, че той ще прояви по-голямо любопитство от нея. А пък в момента разполагаше и с пари. Реши да не споменава и дума пред него. След това се запита дали Езерняците от лагера не идват тайно. Даг сигурно знаеше. Ако го попиташе направо, сигурно щеше да й каже, макар че сам никога нямаше да посмее да повдигне въпроса.
Тя взе чувала на Уит и го изтърси върху тяхната купчина въглища, докато Бери се занимаваше с чувалите на Бо и Хоторн. После Бери нагази отново във водата, за да им подаде празните чували. Уит й се ухили доволно. Устните му бяха посинели от студ. Слънцето залязваше и по брега вече падаха сенки. Фаун разтри ледените си крака и се запита колко ли време още смятат да работят Бери и Бо. Даг се надигна, огледа се и седна на дънера. Фаун проследи погледа му.
По брега приближаваха трима Езерняци — две жени и един мъж. Не бяха много млади. Една от жените бе облечена като патрулен, другата бе с вълнена пола и кожени пантофи, украсени с боядисани бодли от таралеж, а мъжът бе със семпла риза и панталони, косата му бе прибрана на опашка. Все още не беше побелял като жените, макар лицето му да издаваше, че не е млад. Лявата му ръка бе превързана. И тримата се бяха намръщили.
Спряха пред Даг. Жената от патрула заговори първа:
— Даг Ред Блу или както там си решил да се наричаш, трябва да поговорим с теб.