Даг разпери ръце, за да ги покани на тревата.
Бери застана до Фаун, за да разбере какво става. Жената от патрула ги погледна, след това каза отсечено:
— Насаме.
— Щом настояваш — каза Даг и се изправи. — Идвам след малко, Искрице, или направо на „Завръщане“.
Погледите на Езерняците се плъзнаха по Бери и се спряха върху Фаун и лявата й китка. Тя сложи дясната си длан на брачната връв и вирна брадичка. Очакваше Даг да я представи, но той не помръдна, просто докосна слепоочието си, за да й каже довиждане, и кимна навъсено. Дали имаше представа защо са дошли? Дори да имаше, не й беше казал. Не бе споменал и дума за посещението си в лагера вчера, а и Фаун се заплесна да му разказва за лодката и така и не попита. Бе предположила, че не е намерил приятелите, които е търсил. Очевидно нещата не бяха толкова прости.
Даг бе заслонил същността си и не можеше да разбере какво е настроението на тримата Езерняци от Пърл Рифъл, но и не бе необходимо. Ама Оспри и Найси Сандуилоу не бяха никак радостни, дори му се сториха още по-намръщени от вчера. Мъжът му се стори разстроен. През всичкото време притискаше ранената си ръка към гърдите. Не носеше чанта с инструменти, но спретнатият му вид издаваше професията му.
Капитан Оспри се заизкачва през дърветата, докато не се отдалечиха достатъчно, така че дори някой да минеше по пътеката, да не може да чуе разговора им. Тримата седнаха на една паднала топола и Ама махна на Даг да седне на един пън срещу тях. После посочи непознатия мъж.
— Верел Аулет. Лечител на Пърл Рифъл.
Напрежението, което лъхаше от тримата, зарази Даг. Не можеше да прецени дали да започне агресивно с: „Какво искате?“, или съвсем спокойно да попита: „С какво мога да ви помогна?“. Вместо това кимна и се представи:
— Даг Блуфийлд.
Те продължаваха да го наблюдават с неприкрито съмнение.
Ама Оспри си пое дълбоко дъх.
— Първо, искам да стигна до дъното на слуховете, които се носят из Пърл Бенд. Истина ли е, че преди два дни си излекувал някакъв кочияш от Гласфордж със счупен крак?
Даг се поколеба, след това призна:
— Да. Длъжен бях. Моят кон го ритна.
Лечителят се размърда нервно.
— Същността ли използва, или просто намести костта?
Вместо отговор Даг вдигна куката. Не показа призрачната ръка — тя беше заслонена със същността му.
— Много не ме бива да върша работа с две ръце.
— Така изглежда — съгласи се лечителят. — Извинявай. А кочияшът разбра ли какво точно правиш?
— Да, не съм пазил тайна.
Истината бе, че всичко видяха и разбраха.
Ама изсъска и измърмори:
— Мътните го взели.
Даг бе готов да се защитава, а и едва удържаше желанието си да започне да разпитва лечителя какво знае за омайването. Вместо това се намести по-удобно.
— Защо питате?
Верел Аулет отпусна ранената си ръка на лявото си коляно.
— За пръв път чух за подвига ти, когато някакъв фермер от Пърл Бенд — май беше дърводелец — се появи пред шатрата ми днес сутринта и настоя да се погрижа за болната му съпруга. Когато му обясних, че Езерняците могат да лекуват единствено Езерняци, се раздрънка за някакъв кочияш, за когото бил чул снощи в кръчмата. Първо молеше, след това предложи пари, накрая извади нож и се опита да ме накара да отида насила в Бенд. Някои от свободните патрулни наскачаха, взеха му ножа и го изпроводиха до кръстопътя. Той си тръгна с ридания, примесени с ругатни.
Верел не бе просто разстроен от нападението, усети Даг, но и от настойчивия нападател. Почти всички лечители бяха чувствителни, изпълнени с готовност да се раздават за пациентите си. Колко ли зле е била съпругата на дърводелеца? Представи си Фаун на смъртно легло и си каза, че би направил дори нещо по-страшно, че не би се задоволил с един нищо и никакъв нож.
— Но това е лъжа.
— Кое е лъжа? — попита Найси.
— Лъжа е, че Езерняците не могат да използват същността си при фермери.
— Ние тук сме им казали така — заяви нетърпеливо Ама. — Отсъстващи богове, мисли. Имаме един-единствен лечител и двама чираци, които едва смогват да лекуват нашите хора.
— Дори и с тях не успяваме да се справим — измърмори Верел.
— Готови сме да продаваме на фермерите лековете, които приготвяме, стига да ни остане нещо — продължи Ама. — Но те ще изтощят напълно горкия Верел, ако разберат истината. А след това ще започнат да прииждат и случки като тази ще се превърнат в нещо обичайно.
— Те никога няма да разберат какво представлява същността — обади се Верел. — Няма и да помислят какво ни струва, колко сме уязвими, когато се открием.
— Не и ако не бъдат обучени — отвърна студено Даг. Смешна работа.