Ама го погледна остро.
— Лесно ти е на теб. Щом нивото на реката се покачи, ще си хванеш пътя, а ние оставаме и трябва всеки ден да се разправяме с тези хора.
Верел го наблюдаваше намръщено.
— Партньорът ти, Соун, каза, че си невероятно силен, когато използваш същността. За патрулен.
О, богове, естествено че лечителят бе разговарял със Соун, докато той се беше възстановял тук, а също и с Риила.
— Направих необходимото, както можах. Лечението на един патрулен може да се окаже трудно. — А пък откакто се бе появила призрачната му ръка, се бе сдобил с още повече сили. Дали тази сила бе нова, или след осакатяването се бе върнала, дори лечителката на езерото Хикори не бе успяла да определи.
Верел не спомена омайването като причина да не използва същността при болни фермери. Дали изобщо бе запознат с тази опасност, след като бе лекувал единствено Езерняци? Да не би ефектът, който Даг бе оказал върху Ход, да бе нещо необичайно? Зачуди се дали Ама знае, че Ход не си е заминал с останалите кочияши? Изглежда, не бе научила, защото не попита нищо за младежа.
Найси Сандуилоу уморено потри сбръчканото си лице.
— Кажи, Даг, какво точно каза на фермерите и лодкарите?
— Нищо. А когато се налагаше, истината — отвърна навъсено той. — Поне не им пробутвах разни лъжи, за да ми е по-лесно.
— Отсъстващи богове! — възкликна Ама. — Ти изгонен ли си, или си решил да се превърнеш в ренегат?
— Нито едното, нито другото — сопна се възмутено Даг. Ренегат бе дори по-грозна дума от изгнаник. Рядко се случваше Езерняк, независимо какви способности притежава, да се обърне срещу своите. Откакто Даг се помнеше, подобно нещо не се бе случвало, но бе чувал разкази от едно време. Патрули, посветили живота си на преследването на злини, погваха лудия със същото настървение като злина. — На тръгване Феърболт Кроу ми даде благословията си. За него всичко е точно толкова ясно, колкото и за мен.
— Кое е чак толкова ясно? — попита скептично Ама.
— През лятото видях всичко в Рейнтрий — започна Даг, като се опитваше да намери точното обяснение. Онова, което се канеше да каже, не бе в негова полза, но не знаеше какво друго обяснение да даде. — Злината в Рейнтрий за малко да ни се изплъзне, защото се появи под фермерски град и вече бе успяла да открадне силите поне на петстотин души, преди да се насочи на юг. Получило се бе така, защото никой не бе казал на фермерите нищичко за злините. Попитах Феърболт какво щеше да стане, ако не беше засегнато едно нищо и никакво село? Ами ако се злината се беше появила в голям град като Трипойнт или Силвър Шоулс? Мястото щеше да се превърне в столица на злината крал. Колкото повече фермери се насочват на север, на толкова по-голяма територия ще се настанят и толкова по-големи ще растат градовете им. Пърл Бенд е двойно по-голям от последния път, когато идвах тук. Какво ще правим ние, ако се случи подобно нещастие?
— Ще изтласкаме фермерите на юг — отвърна без колебание Ама. — Не им е мястото тук.
— Много добре знаеш, че ще откажат да заминат. Живеят северно от Грейс от поколения, сами са облагородили земята. А ако ние се разпрострем толкова много и само патрулираме, за да издирваме злините, не можем да спрем, за да започнем война с фермерите, защото тази война няма да я спечели нито едната, нито другата страна, просто силите ни ще са отслабнали, когато се появи следващата злина. Фермерите са се установили тук, така че се налага да намерим друг начин.
Място, на което фермери и Езерняци живееха в сговор, щеше да е чудесно за него и децата на Фаун. Този нов подход към въпроса сякаш компенсираше годините, в които го бе пренебрегвал. „Тази криза определя целия ми живот. Не би трябвало да ме изненадва.“
Хрумна му нещо друго.
— Хората от лагера на езерото Хикори не общуват с фермери, общуват единствено патрулите, защото Хикори е дълбоко в гората на север от селищата на фермерите. Тук, при сала на Пърл Рифъл, се сблъсквате с проблема от десетилетия. Би трябвало да сте се научили как да се справяте.
— Не бих казала — изръмжа Ама. — Помисли само за тенджерите, дето ги бяха нахлупили. Това е достатъчно показателно за страха и подозренията им към нас. А ти искаш да им предоставим доказателство какво можем да направим за тях. Ако не успеем да преместим фермерите, ще се наложи ние да се преместим. Поне пет мили нагоре по течението. Това е отговорът ми.
Даг поклати глава.
— С времето фермерите ще напълнят долината. Ако сега е трудно да сте отделени, по-късно ще се окаже невъзможно, защото тогава няма да има къде да се преместите. Защо не помислим още отсега?
— И кои сме тези „ние“, Даг Блуфийлд, дето нямаш дори лагер? — засече го Ама. — Благородната ти идея да се разправяш с фермерите за малко не доведе до смъртта на лечителя ни тази сутрин.