Верел вдигна ръка, за да ги усмири, но отново се сети, че за малко не го бяха заклали.
Ама продължи войнствено:
— Бях готова да кажа на фермерите от Бенд, че единствено Езерняци със златни очи могат да лекуват фермери, и те сигурно щяха да се вържат, само че следващият Езерняк с очи като твоите щеше да си изпати. Може би трябваше да им кажа, че единствено от лагера на езерото Хикори умеят да лекуват, и да оставя твоите хора да се разправят с насилниците.
Найси заговори тихо:
— Да лекуваме фермерите носи същите проблеми като да се бием с тях: такъв товар ще ни тегли назад, ще ни повлече надолу.
Тя поне го бе слушала внимателно. Все пак бе съветничка и бе свикнала да слуша споровете на хората. Даг опита отново.
— Можем да опазим някакво равновесие, ако накараме фермерите да поемат част от нашите задължения. Не е нужно да им подаряваме каквото и да било, ще е като търговия. — Погледна Найси и събра смелост да добави: — Може дори да им искаме пари. — Всъщност бе намислил по този начин да си изкарва хляба сред фермерите, преди да се случи тази работа с омайването.
Найси изви вежди.
— В такъв случай ще бъдат лекувани само богатите фермери.
Даг отвори уста, понечи да каже нещо, но размисли и я затвори. Май не бе обмислил идеята достатъчно добре. Да, наистина не беше. Все още не бе готов.
Верел го наблюдаваше напълно безизразно.
— Не са много онези, които могат да боравят със същността по този начин.
— Не е нужно всички да умеят. Много хора успешно се справят със същността. Ние, патрулите, си помагаме по този начин непрекъснато.
— Какво точно направи на кочияша? — попита Верел. — Кажи, патрулен?
Даг сви рамене. Пое си дълбоко дъх. С няколко думи описа състоянието, подобно на транс, как бе събрал частиците кост, как бе свързал кръвоносните съдове и нервите и ги бе задържал, за да могат да се излекуват. Стараеше се да нарича призрачната си ръка „проекция на същността“, тъй като Хохари определено предпочиташе този израз. Надяваше се лечителят да одобри техниката му, независимо от мнението на пациента. Не спомена и дума за последствията, макар че си позволи гласът му да прозвучи жално, докато описваше желанието си да има партньор.
— Искаш да кажеш, че лечителката на езерото Хикори е знаела, че можеш да вършиш подобни неща, и те е пуснала да заминеш? — ахна Верел.
В Рейнтрий Хохари бе виждала Даг да прави много по-странни магии.
— Хохари се опита да ме привлече. Ако бе приела Фаун като моя съпруга, като моя помощничка, може би щеше да успее. Само че тя не бе склонна да го направи. Затова си тръгнахме.
Верел го наблюдаваше с огромно любопитство — и с желание да се възползва от уменията му, сети се Даг. Дали щеше да разбере намека? Даг и Фаун можеха да работят като лечител и половина и да се окажат безценна придобивка за лагера.
След миг същността на Верел трепна и докосна брачната връв на Даг, скрита от погледите от спуснатия ръкав.
— Струва ми се, че връвта е съвсем наред — заяви замислено.
— Наред е, разбира се — отвърна малко рязко Даг.
На Верел очевидно много му се искаше да остане насаме с Даг, за да го разпита как са успели да се справят с връвта. На Даг пък му се искаше още повече да дръпне лечителя настрани и да го разпита за всичко, което знае за церенето, за използването на същността, за омайването и за стотиците други възможни усложнения. Само че раздразнителната капитанка не ги бе довела тук затова.
Ама Оспри се намеси троснато.
— Опираме се на старите изпитани методи повече от хиляда години. Те не са се запазили толкова дълго без причина. Нека фермерите се грижат за фермерите, а пък Езерняците да се погрижат за Езерняците. Досега сме оцелявали някак. Опасно е да се смесваме. На мен ми е все едно, ако проблемите се стоварят върху глупавата ти глава, но има значение, когато страда някой друг. — Тя кимна към превързаната ръка на Верел.
— Това ли искаш? — предизвика я Даг. — Искаш проблемът да отиде някъде другаде?
Тя изсумтя.
— Ако се опитвах да поема бедите по цял свят, щях да полудея, а Пърл Рифъл отдавна да е загубен. Аз отговарям за патрула в Пърл Рифъл. Съседните лагери си управляват териториите, техните съседи правят същото и така е чак до пустошта, та и отвъд нея. Това е начинът, по който оцеляваме. И отделно, и заедно. Аз трябва да им имам доверие, те на мен също. Повярвай ми, тръгнал си да преследваш призраци. Затова ми се струва, че ти, Даг, дето си нямаш лагер, е най-добре да си стоиш настрани и да не влошаваш положението на моя територия.