— Марк, майсторът на лодки, разправя, че надутият всемогъщ лечител на Езерняците е отказал да излекува съпругата му, а тя е много зле. — Капитан Уейн насочи дебелия си палец назад към свитата върху вратата фигура. — Затуй ние от „Бързата костенурка“ се хванахме и решихме, че ще накараме този да свърши работа.
Понесе се одобрителен шепот и тълпата се люшна напред. Вратата се килна и се чу остър вик. Широкоплещестите лодкари се спогледаха смутено и я изправиха.
Фаун се зачуди дали да не каже, че Даг го няма, но се страхуваше дошлите да не се втурнат да проверят кой е на „Завръщане“. Преди обаче да изрече и дума, Даг излезе и се изправи в пълен ръст — бе почти цяла педя по-висок от капитана, повел тълпата.
— Какво става? — попита съвсем спокойно. — Какъв ви е проблемът?
Лодкарят наведе глава, също като бик, готов да се втурне напред.
— Донесохме една тежко болна жена.
Даг отправи поглед към брега.
— Виждам.
Сигурно благодарение на усета си за същност бе разбрал още преди да излезе. Фаун не сподели това с никого. Дали Даг знаеше какво прави? Може би не. Но той умееше да предусеща намеренията на хората.
— Излекувал си счупеното коляно на каруцарчето — продължи Уейн. — Снощи то се похвали в кръчмата в Бенд. Почти всички бяхме там. Знаем, че можеш да помогнеш.
Даг си пое дълбоко дъх.
— Аз не съм истински лечител. Работя като най-обикновен патрулен.
— Хич недей да лъжеш, за да се измъкнеш!
Даг вирна брадичка и лодкарят отстъпи крачка назад, забелязал блясъка в очите му.
— Не лъжа. — След това добави тихо: — Не бих го направил. — Потърка врата си, погледна Фаун и въздъхна. Съпругата му бе застанала до лявото му рамо. — Това време няма ли да се промени най-после?
Пръснатите по небето парцаливи облаци май предвещаваха промяна на времето. Звездите на запад не се виждаха.
— Ами може.
Той й се усмихна, за да й вдъхне увереност.
— Май ще рискуваме. — Обърна глава и извиси глас към брега. — Качете я и я оставете. Не, няма място за всички! Само съпругът й и ако има някоя жена роднина. Сестра? Добре. Елате, госпожо. — Тълпата направи място, за да поставят още няколко дъски, по които да качат вратата на борда.
— Уит, стой до мен — прошепна Даг. — Фаун, не ме оставяй. — Тя кимна. — Този ли е съпругът? — измърмори Даг, когато един блед млад мъж с тъмни кръгове под очите пристъпи напред. — Че той е колкото Уит.
За да не рискуват да изпуснат жената в тинята, хората се поразредиха. Бяха обградили лодката на Бери обаче и положението бе взривоопасно. Щом оставиха вратата на палубата, Бери успя да прогони повечето лодкари и моряци, защото наистина нямаше място за всички. Капитан Уейн остана, стиснал решително зъби. Фаун реши, че акцията е била организирана в кръчмата на Пърл Бенд. Добро дело, съчетано с възможността да пребият някой, бе съвършеното прекарване за група пияни моряци. Двайсет на един. Дори така да беше, те да не би да си въобразяваха, че ще успеят да повалят Даг? Той гледаше безизразно жената.
Съпругата на дърводелеца напомняше на Кловър. Преди тежката болест да я повали, сигурно е била закръглена и весела. Сега кръглото й лице бе бледо, обсипано с капчици студена пот. Кестенявата коса бе полепнала по слепоочията, на местата, където от ъгълчетата на очите й се бяха стичали сълзи. Дишането й бе накъсано, тя притискаше корема си с ръка, а с другата си стискаше полата. Фаун усети как Ход се измъкна от каютата, последван от Хоторн.
Съпругът й коленичи и стисна едната й потна длан. Вдигна поглед към Даг.
— Какво й е, Езерняко? Не е плакала така дори когато раждаше детето ни.
Даг потри устни и коленичи от другата страна на жената. Подръпна Фаун до себе си.
— По една случайност съм виждал и друг такъв случай. Много отдавна, в шатрата на един лечител в Лутлия. — Фаун вдигна поглед към него, защото знаеше отлично кога се е случило. — Докараха един, който се присвиваше от болки в стомаха. При нея неочаквано ли започна?
Дърводелецът закима.
— Преди два дни.
— Аха. — Даг го погледна и продължи: — Не знам дали някога си виждал човешки вътрешности. — Май това не бе най-добрият избор на думи, каза си Фаун, след като половината хора подозираха, че Езерняците са канибали. — В едно ъгълче на вътрешностите има хлъзгав джоб, не по-голям от малкото пръстче на дете. Лечителите така и не можаха да ми обяснят каква функция изпълнява. Само че при онзи, за когото споменах, нещо се бе заметнало, подуло или нещо подобно и бе започнала инфекция, та джобът се бе подул като пълен мехур. Докато го закарат при лечителя, джобът се беше пръснал. Мръсна работа. Съдържанието беше плъзнало в корема му.