Капитанът поне изглежда знаеше до какво води подобно нещо, защото сви устни и подсвирна.
— Инфекцията се беше разпространила прекалено бързо и дори подсилването на лечителя не помогна на човека. Умря след три дни. Най-странното е, че след като джобът се беше пръснал, болката намаляла, тъй като вече нямало напрежение. Сигурно е решил, че се оправя, а после се е оказало прекалено късно.
Гласът на дърводелеца прозвуча съвсем тихо:
— И в корема на Крес ли джобът ще се пръсне по същия начин?
— Все още не се е пръснал — успокои го Даг. — Но болестта е много опасна. Не е толкова сложно да го подсиля. Има много коремни болести, с които нито един лечител не би могъл да се справи, особено при жените, но тук… — Той въздъхна. — Поне мога да опитам. — Сръчка Фаун. — Искрице, ще ми махнеш ли приставката?
Можеше да я махне и сам, но по този начин очите на всички щяха да са приковани в нея, съпругата на патрулния. Нарочно ли го направи? Тя разкопча каишките и смъкна дървената част, а след това и финия памучен чорап, който бе оплела, за да не му се протърква кожата. Остави ги настрани. Доколкото знаеше, за Даг бе все едно дали е с приставката, или не, но сигурно дърводелецът щеше да е по-спокоен, ако над корема на съпругата му не се вижда метална кука.
— Ще се опитам да… — Даг вдигна поглед и се огледа. Фаун предположи, че единствено тя разбира колко много се притеснява. — Първо искам да подсиля подутото място. Повечето от вас не знаят какво е това същност, но така или иначе, няма да видите нищо. След това ще се опитам да изпразня подутия джоб така, че да не плисне навсякъде. Тогава може да я заболи, но после ще й олекне. Има и известна опасност. Всъщност опасностите са две. Погледнете ме и двамата, и съпругът, и сестрата. — Гласът му омекна. — Крес. — Той се усмихна на младата жена и изпълнените й с болка очи се разшириха. Когато бе сигурен, че внимават, Даг продължи: — В момента джобът е възпален и подут. Има опасност да се спука, докато се опитвам да го изпразня. Но той така или иначе ще се спука скоро. Все още ли искате да опитам?
Те се спогледаха. Болната стисна ръката на съпруга си, той облиза устни и кимна.
— Има и друга опасност. Тя ще се появи по-късно и е съвсем различна. — Даг преглътна с усилие. — Понякога, когато Езерняците лекуват фермери с помощта на същността, фермерите са като омаяни. Това не е нарочно, но това е една от причините, поради които Езерняците отказват да ви лекуват. Щом нивото на реката се вдигне, аз заминавам. Едната възможност е Крес да се почувства тъжна заради нещо, което няма да има никога, както често се случва с хората, независимо дали са под омая, или не. Не знам дали ти, Марк, дърводелецо, си ревнив или чувствителен. Но ако забележиш подобно настроение, твоя работа като съпруг е да й помогнеш да го преодолее, а не да й се караш. Разбра ли ме?
Дърводелецът отначало поклати глава, след това закима и изпусна сдържания си дъх.
— Да не би да казваш, че Крес ще избяга от мен? Че ще изостави и мен, и бебето? — Погледна уплашено Фаун. — При теб така ли стана?
Фаун поклати бързо глава и черните й къдрици плиснаха пред лицето.
— Двамата с Даг убихме заедно една злина. Така се запознахме. — Искаше й се да добави, че тя не е омаяна, а влюбена, след това прецени, че е най-добре да не разкрива чувствата си. Крес дишаше все така накъсано. Фаун стисна едната й ръка. — Тя няма да избяга, освен ако ти не я подтикнеш.
Дърводелецът стана нетърпелив.
— Хайде, Езерняко. Прави, каквото ще правиш. Помогни й, спри болката!
Даг кимна, наведе се и протегна ръце над корема на жената, отляво. На лицето му се изписа същото изражение, както когато лекуваше Ход — сякаш се бе отнесъл.
— О — въздъхна Крес. — Олеква ми.
Фаун се запита дали това се дължи на подсилването, или на внезапно спукалото се черво. Дали Даг щеше да се справи, преди положението на болната да се влоши?
— Това беше подсилването — обясни Даг. Гримасата му трябваше да бъде усмивка. — Трябват ни няколко минути, за да подейства напълно.
— Магия — прошепна с надежда дърводелецът.
— Не е магия. Това е работа със същността. — Даг вдигна поглед към скупчилите се над него лица — двама капитани на лодки и любопитен моряк, вероятно дясната ръка на Уейн, притеснена двойка от Пърл Бенд, вероятно роднини, Уит, Ход и Хоторн. — Ха. — Той се подпря на пода и се изправи. Фаун се изправи след него. Даг бавно се обърна към тълпата на брега, хората се надигаха на пръсти с надеждата да видят какво става. Наведе се към Фаун. — Виж, Искрице, имам си публика.