— Предполагам, че са дошли да те пребият, а после да те изгорят — прошепна тя.
По лицето му се плъзна усмивка.
— Поне да прикова вниманието им, докато имам възможност. Кога ще имам друг такъв случай?
Застана пред клетките на пилетата. Замахна с лявата ръка, за да привлече вниманието на хората, след това прихвана Фаун през кръста и я вдигна на парапета до себе си, така че да изглежда по-висока. Чуканът му остана скрит зад гърба й, а другата ръка вдигна за поздрав и заговори високо:
— Чухте ли всички какво казах на дърводелеца Марк и Крес? Не сте ли? Обясних, че направих подсилване на мястото, където Крес има инфекция. Предполагам, че повечето от вас нямат представа какво е подсилване, нито пък същност, затова ще ви обясня.
И за огромно удивление на Фаун повтори почти същите думи, които бе изрекъл на масата в Уест Блу. Само че този път не говореше неуверено, а обясняваше гладко, логическата връзка бе по-последователна, всички подробности и сравнения бяха предадени ясно, като на изпълнените с недоверие Блуфийлдови. Говореше авторитетно, като истински капитан на патрул.
Уит стоеше до нея ококорен. По едно време прошепна:
— Те дали разбраха нещо?
— Поне един от трима е достатъчно умен или трезвен. Което ще рече, че поне шестима са разбрали. — Тълпата се бе смълчала, след това всички заговориха едновременно. Хората на съседните лодки бяха като омагьосани.
За огромно учудване на Фаун, когато приключи да обяснява за работата със същността и морящите твари, Даг пак вдигна ръка за тишина и премина на споделящите ножове. Сега вече всички се заслушаха още по-внимателно, сякаш им разказваше история с призраци.
— Тъкмо затова — завърши Даг, — когато глупавият патрулен е счупил ножа от кост, докато сте се били онази вечер, Езерняците от Пърл Рифъл са останали потресени, все едно някой е убил баба им, което е почти истина. И тъкмо затова напоследък са станали по-докачливи.
На Фаун й се стори, че поне някои от мъжете разбират. Ако не друго, то поне кимаха, някои зяпнали.
— Някои от вас може и да се питат защо нито един Езерняк не ви е обяснил тези неща досега. Отговорът е до вас или може би в ръцете ви. Вие твърдите, че се страхувате от нас, от магията ни и тайните ни. Ние също сме смъртно уплашени от вас. Страхуваме се, защото сте многобройни, страхуваме се от всички недоразумения. Попитайте нещастния Верел, лечителя на лагера, дали скоро ще посмее да припари до някой фермер. Причината, поради която Езерняците не ви обясняват всички тези неща, е защото вината за цялото това положение не е изцяло ваша.
Много от мъжете побързаха да скрият сопите зад гърбовете си. Един, съвсем засрамен, пусна дървото, погледна първо наляво, после надясно и скръсти предизвикателно ръце.
Даг си пое дълбоко дъх и огледа тълпата.
— Дърводелецът Марк попита дали работата със същността е магия и аз му отговорих, че не е. Същността е част от света и работата с нея е в унисон със света около нас, не против него. То е като да цепиш дърва, не да ги сечеш по диагонал. Не е никаква магия, не е по-различно от това да садиш царевица. Фермерите бодват четири зрънца в почвата и се надяват да покълнат едно или две. Ако са три, са доволни, ако покълнат и четирите, тогава казват, че е станало истинско чудо. Работата със същността не означава да твориш чудеса, същото е като да садиш нещо, а понякога имаме повече късмет, отколкото друг път.
Погледна през рамо към болната, после добави:
— Сега ще ме извините, но трябва да поработя със същността. Ако сте от тези, които се уповават на надеждата, надявайте се тази вечер да бъде успешна.
Кимна за поздрав и се обърна към пациентката си. „Говореше напълно сериозно“, каза си Фаун.
— Отсъстващи богове — зашепна той на ухото й. — Едва ли има правило, което да не наруших.
— Ти си невероятен, патрулен — прошепна в отговор тя. Така бе казала леля Нати вечерта, когато Даг поправи счупената стъклена купа и удиви цялото семейство Блуфийлд.
Устните му потрепнаха, когато си припомни случая, но погледът му отново стана сериозен. Върна се при Крес и коленичи. Приведе се напред и на лицето му отново се появи познатото отнесено изражение.
Появи се, изчезна, после се появи пак. Фаун клекна до него. В огнището имаше котле с гореща вода, одеялата бяха готови в каютата.
Крес простена, а след миг изпищя жално. Фаун стисна ръката й, когато жената се опита да я притисне към корема си. Не посмя да докосне Даг да не би да наруши съсредоточаването му, но когато цветът се оттече от лицето му, разбра, че той изстива прекалено бързо. Нощта се бе спуснала и застудяваше, въпреки че наоколо горяха фенери и факли.