Минутите се изнизваха, макар да не бяха толкова много, колкото при Ход. Най-сетне Даг вдигна глава и изпусна дълго сдържания си дъх. Изпъна рамене и потърка лицето си. Крес бе спряла да плаче и го наблюдаваше, зяпнала от удивление.
— Засега повече не мога да направя. Течността в джоба излезе и подутината спада. — Даг намръщи чело. — Мисля, че май е най-добре Крес, сестра й и Марк да останат тази вечер на лодката. Инфекцията още не е преминала напълно, а утре сутринта отново ще направя подсилване. На Езерняците, които са лекувани от това, им дават преварена вода с малко захар и сол, след това чай, но не хапват нищо ден-два. Така вътрешностите се прочистват. Увийте я да й е топло и я сложете до огъня.
— Че ти какво направи? — попита капитан Уейн тихичко.
— Или приеми думата ми, или недей — отвърна Даг. Погледна Крес и на устните му затрепка усмивка. — Ако беше Езерняк, щеше да си видял много такива случаи.
Започна да трепери.
— Трябва да влезеш вътре и да се стоплиш — обади се Фаун. — Няма да е зле и ти да пийнеш чай.
Той й се усмихна, след това я притисна към себе си и я целуна. Устните му бяха леденостудени, ала очите му горяха като огън. „Огън и лед — помисли си замаяно Фаун. — Какво ли ще излезе?“
Въпреки преживените вълнения гостите на лодката заспаха върху кожите пред огнището още щом легнаха. Даг се отпусна на постелята зад завесата и скоро захърка. На сутринта, след като пи чай, направи ново подсилване на Крес, след това изпрати двойката и приятелите им да си вървят. Недоспалите уморени лодкари вече не изглеждаха толкова страшни. Послушно положиха болната върху вратата, за да я върнат у дома.
Щом процесията се скри от поглед, Даг се обърна към Фаун и каза:
— Скоро ще отпътуваме.
— А на мен ми се струваше, че ни чака мразовит ден — призна Фаун.
— Тогава осигури повече одеяла — зашепна Даг. — Езерняците от Пърл Рифъл ясно ми казаха, че не им е никак приятно да им подливам вода. А аз прекалих. Сигурно капитан Оспри вече е разбрала. Не знам дали някога си виждала Масапе Кроу ядосана. Истината е, че Ама много ми напомня на нея. Когато прекоси реката със сала, ми се иска да съм възможно по-далече.
— Защо?
— Ще ти обясня след малко. — И отиде да оседлае Копърхед.
Фаун се качи на коня, прегърна Даг през кръста и препуснаха на юг по правия път. Беше приятно, но пък нямаше как да разговарят. Въпреки двойния товар конят нямаше нищо против да се пораздвижи, след като дни наред бе мързелувал. Едва когато зави наляво и се заизкачва по един горист хълм, Даг започна да разказва за безуспешното си първо посещение в лагера на Езерняците и как клюките в кръчмата и случката с лечителя са станали причина за идването на вчерашната делегация. Фаун се възмути искрено, но той само поклати глава.
Сивата мъгла не се вдигна, когато заблестяха първите слънчеви лъчи, дори стана още по-гъста. Стомахът на Фаун вече ръмжеше от глад. Накрая Даг спря до огромна стара паднала магнолия. Останалата от корените дупка бе пълна със сухи листа. Постлаха одеялата на земята, направиха си уютно скривалище, също като леговище на лисица, и седнаха да закусят. Даг отказа да запали огън, да не би пушекът да издаде убежището им. Енергията му го напусна толкова бързо, колкото бе нахлула, и той се унесе. След няколко часа се събуди освежен и се любиха с огромно удоволствие. Бе започнало да ръми и двамата се сгушиха също като катерици, готови за зимен сън.
Даг отново заспа и се събуди широко усмихнат. Смехът му се стори на Фаун най-чудесният звук от много време. Тя се надигна на лакът и го сръчка.
— Какво ти става?
Той я привлече към себе си и я целуна.
— Успях да спася живота на жената!
— Не беше ли забелязал досега? — Тя отвърна на целувката му. — Май работата на лечител ти допада, а? Освен това ти се отразява добре. Да знаеш, че много се гордея с теб — добави след малко.
Усмивката му се стопи.
— Моите хора настояват, че трябва много да се внимава. Не че според тях не става, не е заради проблема с омайването, за него изобщо не споменават. Просто фермерите си мислят, че това е магия, а магията трябва винаги да дава желания резултат. Спечелих Ход, спечелих Крес, но това стана единствено защото извадих късмет и проблемът й ми бе познат. Сещам се поне за пет или шест болести, с които не съм запознат.
Тя нави на пръста си кичур косъмчета на гърдите му и се наведе, за да го целуне по трапчинката на шията.
— Ако беше така, какво щеше да направиш?
— Нямаше да започна. Щях да се държа като добро момче, точно както искаше капитан Оспри. Щях да чакам горката жена да умре. — Той смръщи вежди. — Някои млади лечители много се разстройват, когато изгубят първия си пациент, но аз вече съм минал този етап. Отсъстващите богове да са ми на помощ, та аз убивах хора нарочно. Най-голямата опасност, от която се страхуват Езерняците, е, че ако се опитат да помогнат и се провалят, фермерите ще се обърнат срещу тях. Случвало се е. Не съм първият, изкушил се да тръгне по този път. А не знам как да се справя. Дали да излекувам човека и да си замина? Ама Оспри не се оплакваше просто така.