Фаун трябваше да признае, че животинчето с лъскави очи е много симпатично. Хоторн се опитваше да го държи в ризата си, но безуспешно; Уит отбеляза, че е трябвало да си купи малък опосум. Бо обясни, че миещите мечки били разсипници и ако Хоторн не държал любимеца си под око, щял да го направи на шапка.
— Стига, Бо — обади се Бери и пресече разгорещеното недоволство на Хоторн. — Можеше да е много по-зле. Не помниш ли мечето на Бъкторн?
Бо се разсмя, разкашля се и престана да дразни Хоторн. След това Хоторн, Уит и Ход се спречкаха как да кръстят животинчето. Даг не казваше почти нищо, но Фаун забеляза, че подаде на любопитната твар хапка хляб.
Ремо не направи опит да се включи в разговора. Беше среден на ръст, широкоплещест. Даг го наричаше момче, но според Фаун си беше вече мъж. Не беше красавец, но имаше приятно излъчване и сигурно щеше да се окаже здрав, когато се възстановеше. Косата му, суха, стегнато сплетена, стигаше до средата на гърба. След като изяде всичко в чинията си, той вдигна поглед и се обърна към Даг.
— И така, взе ли решение? Може ли да дойда с вас?
Даг престана да глези миещата мечка с храна и също го погледна.
— Не знам. Ами ти?
Ремо се намръщи.
Даг продължи:
— Не съм ти командир. А още по-важно е, че лодката не е моя. Аз само работя на нея. Ако искаш да плаваш с нас, трябва да разговаряш с капитана, както направихме всички останали. — Кимна към Бери. Ремо се обърна към ироничния й поглед и примигна.
На Фаун й се стори, че Даг се държи напълно безчувствено, но пък може би си имаше причина. Зачака да разбере. Най-сетне Ремо се обърна към Бери.
— Как мога да тръгна с вас?
— Или трябва да си платиш, или да работиш. Присъстващите решиха да работят.
— А колко струва?
— Закъде пътуваш?
— Ами… не знам. — Погледна Даг. — До Греймаут сигурно.
Бери спомена сума и Ремо посърна. Очевидно нямаше пари. Фаун не се изненада.
— А за каква работа става дума? — попита Ремо.
— Не знам. Какво можеш да вършиш? Знам, че си наясно с вашите лодки… нали често ги използвате по Рифъл. Ще се справиш ли на товарна лодка?
— Само един ден съм работил на товарна лодка. Бар ме заведе да… — И млъкна.
— Хм. — Бери погледна Даг и той сви рамене. — Никога не бях очаквала да имам Езерняк в екипажа, камо ли двама. Слушай сега. Какво ще кажеш да те взема на изпитателен срок до Силвър Шоулс? Там е следващата ми спирка. Татко и Олдър са били там миналата есен при приятели лодкари, така че дотам поне знам, че са стигнали.
Ремо се намръщи недоумяващо и Уит накратко обясни какво възнамерява да прави Бери. Ремо, изглежда, се стресна, когато осъзна, че и други хора могат да имат проблеми, не по-малко сериозни от неговите, и присви очи към Бери, сякаш я виждаше за пръв път. Фаун реши, че е толкова нещастен, че все още не си дава ясна сметка за положението.
— Да знаеш — намеси се предизвикателно Даг, — че ако решиш да работиш, от мига, в който се качиш на „Завръщане“, до мига, в който слезеш, капитан Бери ще е патрулният ти капитан.
Ремо сви рамене.
— Това е просто лодка. Едва ли е много трудно.
Уит се намръщи, но преди да се намеси и той, откъм задната врата се чу удар.
— Дънер — обясни Бо.
— Течението вече е по-силно — вметна Бери. „Завръщане“ се разклати и въжетата, с които бе вързана за дърветата на брега, заскърцаха жално.
Хоторн се втурна към задната палуба и когато се върна, докладва:
— Реката е станала кафява. Още съвсем малко.
Оставиха Уит, Хоторн и Ход да вдигнат и да измият. У дома Уит все успяваше да се измъкне от това задължение и обикновено караше Фаун, но след като Хоторн и Ход бяха в същото положение, да не говорим, че Бери следеше какво правят, изведнъж бе станал необичайно съвестен. Фаун тъкмо се питаше дали да не извади вретеното, за да попреде, когато някой се развика от брега.
— Ей, Бери! Лодкарите нагоре по течението изтеглят лодките!
Бери скочи ухилена.
— Ела, Фаун. Трябва да видиш.
И измъкна някаква кожена чанта със странна форма изпод койката си. Фаун се пресегна за жакета си и я последва. Уит тръгна след тях.
Късното утро бе мрачно, мразовито, но поне нямаше мъгла. Почти всички листа бяха окапали, насъбрали се на жълти купчини след вчерашния дъжд, изпъналите се към сивото небе голи клони приличаха на призраци. Бери ги поведе по пътеката край шлепа, който използваха за кей, подминаха балите със стока край пристана, площадката край сала. Докато минаваха, Фаун забеляза, че салът на Езерняците е на другия бряг на реката, а скрипецът е свален. Никой нямаше да тръгне след Ремо.
Малко над мястото, откъдето бяха вадили въглищата, Бери се покачи на едни скали, така че да вижда добре Рифъл. В края на бързеите, които се скриваха под прииждащата вода, две товарни лодки се бяха отделили от двата противоположни бряга. На отсрещния бряг двама фермери водеха впряг от осем говеда, който теглеше лодката срещу течението. На отсамния двайсетина яки мъже се опитваха да изтласкат товарната лодка. Най-сетне Фаун разбра защо всички дървета край реката са изсечени. И на двете лодки мъжете тичаха по кърмата, стиснали дълги пръти, за да се предпазват от скали и дървета. Двата екипажа не спираха да се провикват, разменяха си обиди и предизвикателства като „Ще пристигнем в Трипойнт преди вас!“