Всички започнаха да се разотиват. Бери спря за малко пред пълния с хора шлеп; някои от мъжете я прегърнаха, други й подадоха пари, глупаво усмихнати.
— Добре, момчета, лодката ме чака. И без това се застояхме прекалено дълго. Да не говорим, че вие не оставихте нищо за пиене в кръчмата.
Спря отново на брега и присви очи към пръта.
— Още ни е рано. Но няма да е зле да качим коня.
Щом се качиха на „Завръщане“, намериха допълнителни дъски, които да използват вместо трап. Даг успокои коня и го поведе към лодката. Копърхед изсумтя ужасен, но последва стопанина си, а лодката се разклати, докато трополеше по палубата и след като го затвориха при козата Дейзи. Както и да му бе повлиял Даг, жребецът нямаше да създава проблеми. Фаун забеляза, че Ремо извива вежди, явно впечатлен от начина, по който Даг бе използвал същността си.
Бери се качи на покрива, за да проследи как двете съседни лодки поемат едновременно с помощта на веслата и много ругатни, после каза на Фаун:
— Ние тръгваме след тях. Ще рискуваме. Такава е навалица, че ти се иска да изчакаш и да тръгнеш по-късно, но не прекалено късно, защото все някой глупак ще се натресе на скалите, ще си скапе лодката и ще запуши канала.
Въпреки това обядваха спокойно. Хоторн се стрелкаше напред-назад, развързваше въжетата от дърветата и ги навиваше, а Ход куцукаше и ги прибираше — две в предните два ъгъла и две в задните два. Гребците не бяха седнали, обикаляха или се бяха подпрели на релинга. Бери стисна руля. Бо и Уит минаха от едната страна, а Даг и Ремо от другата.
— Фермерите, теглете! — викна Бери. — Патрулните, дърпайте! Сега на другата страна, патрулен! Да я обърнем!
Лодката се разтресе, когато корпусът се удари в огромен пън. Трясък откъм кухнята накара Фаун да се втурне вътре, за да се увери за трети път, че всичко е прибрано, че огънят е угасен и решетката е сложена пред камината. Когато излезе отново, лодката вече бе по средата на реката, която й се стори още по-широка, отколкото от брега. Насочваха се към канала. Водата бе мътнокафява и бълбукаше, мощното течение носеше какви ли не боклуци. Фаун не можеше да си представи, че раненият Ремо ще успее да преплува сега.
Поколеба се дали да седне на пейката край вратата, или да се качи на покрива, където бе по-опасно, но накрая си каза, че й е омръзнало да е прекалено ниска и да не вижда нищо. Качи се горе и си избра място точно в средата. Искаше й се да има перила или нещо, за което да се хване. Дали пък да не помолеше Бо да измисли нещо? Поне за момента гледката бе чудесна.
Бяха насред Рифъл и „Завръщане“ набираше скорост. Даг неочаквано изрева.
— Надясно, капитане! Огромен дънер на дъното на две стъпки под водата!
Бери се вгледа натам, накъдето сочеше Даг.
— Сигурен ли си? Не виждам водата да се пени!
— Ако смееш, рискувай.
— Добре — отвърна с известно съмнение Бери, но отклони лодката в опасна близост до щръкналите от другата страна скали. Бо трябваше да вдигне греблата, докато минаваха. Бери само сви рамене и отново насочи лодката към средата. Уит не се предаваше и изглеждаше очарован.
— Лодката ти се клатушка като пияно прасе — обади се Ремо, докато чакаше следващата й команда.
— Това да не ти е от вашите лодки — отвърна доволно Бери, без да се обижда. — Имаш още много да учиш, патрулен.
Товарната лодка непосредствено зад тях не се отклони към скалите. Чу се хрущене, тя се разтресе и почти спря, а след това се завъртя. Разнесоха се ужасени викове и ругатни, екипажът правеше всичко по силите си, за да не й позволи да застане напряко на течението. Бери погледна Даг и изви високо вежди. Той докосна слепоочието си с ръка.
— И аз имам още много за учене — каза Бери добродушно.
Фаун се обърна към смаляващия се сал на Езерняците и се запита дали ядосаните членове на съвета са наблюдавали отпътуването им. Подминаваха скали, дънери, цели дървета и какво ли още не, включително една подута овца и какви ли не други опасности, повечето скрити под повърхността, докато най-сетне реката не се разшири и странните бълбукащи места, също като в тенджера със супа, не изчезнаха. Реката стана гладка.
— Браво, момчета, минахме Рифъл. Измъкнахме се най-сетне — заяви Бери. — Следващите три мили не ни чакат никакви проблеми.