Даг и Бо станаха. На безпроблемните места, доколкото Фаун разбра, гребците можеха да се поразтъпчат, докато лодката си се носеше по течението. Даг се качи при съпругата си, седна до нея, протегна единия си крак и я прегърна през раменете.
— Всичко наред ли е, Искрице?
— Прекрасно е! — Тя гледаше към Пърл Бенд на бързо отдалечаващия се бряг. След това премести очи към капитан Бери, която се бе облегнала доволно на руля. — Колко бързо само се движим!
Усмивката на Бери бе широка като реката.
— Бързи сме като кон!
11.
До смрачаване „Завръщане“ измина трийсет речни мили. Спряха на място, където не се мяркаше жива душа. Уит предложи да продължат, но Бери обясни, че не иска да пътува по тъмно. Освен опасностите от подводни скали, дънери, плитчини и наноси по реката често се виждаха островчета. Ако избереше погрешната страна, можеха да заседнат на някоя плитчина или в клони, а екипажът след това го чакаше изтощителна борба, докато освободят лодката, трудна задача дори за малките лодки, предназначени за подобни начинания, и почти непосилна за товарните. Имало случаи, когато лодките били изоставяни, сподели Бери. Фаун сръчка Уит, за да го накара да замълчи, когато той предложи Даг да стане капитан нощем. Въпреки че усетът за същност на Даг се бе възстановил напълно, някои от островите бяха дълги по пет мили. А и реката си бе доста страшна дори през деня.
След това Фаун се зае да приготвя вечерята и забрави притесненията по този въпрос. Вълненията си казаха думата и всички бяха доволни, че ще си легнат рано. Даг все още бе изморен след лечението на жената от Пърл Бенд и само прегърна съпругата си, когато си легнаха, с надеждата да усети жадуваното спокойствие. Тя усети, че нещо го измъчва, и се запита дали не е присъствието на Ремо. Завесата не можеше да заслони същността. Тъй като фермерите изобщо не умееха да се заслоняват, тя реши, че Ремо също се е заслонил, както постъпваше Даг, за да не ги усеща. Самата тя бе изморена и бързо се унесе.
Продължиха по изгрев и към обяд, когато облаците се разсеяха и слънцето се показа, настроението на всички се подобри. По предложение на Бери Фаун се реши да пробва интересната метална печка, вградена в огнището на „Завръщане“, и направи за обяд пайове, без да се налага да спират, за да не стане пожар. Бе невероятно горда с постижението си, още повече че всички се нахвърлиха на храната с апетит. Следобеда откри Даг да си почива, седнал на пейката на предната палуба близо до Копърхед, Дейзи и пилетата. Облегна се на перилото и загледа гладката кафява вода.
— Даг — заговори тя, — мислиш ли, че можем да хванем достатъчно риба за вечеря?
Той отвори очи.
— Каква риба?
— Не знам какви се въдят тук. Бо разправяше колко му се искало да похапне рибка в тесто. Можеш ли да хванеш достатъчно, за да сготвя за осем души?
Той се усмихна лениво.
— Мога да опитам, Искрице.
Стана, протегна се и се отдръпна зад кошарата на животните, отпуснал лявата си ръка. Куката му едва докосваше водата. Фаун го погледна със съмнение. Когато бе накарал огромния костур да скочи при тях, докато бяха на езерото Хикори, бяха в много по-малка лодка с по-ниски бордове. Релингът на „Завръщане“ й се струваше ужасно висок — нито една риба нямаше да успее да скочи.
През следващите десет минути не се случи нищо и Фаун реши да се оттегли в малкото си царство пред огнището, за да помисли как да приготви бекона за вечеря. Стори й се, че Даг е заспал. Е, ако цопнеше във водата, щеше да се събуди; освен това плуваше доста по-добре от нея. Изведнъж той се напрегна и възкликна:
— Ха!
Фаун проточи врат.
Даг се преви още повече над седалката за гребците и изрева:
— Мътните го взели!
Фаун се хвърли към него и го хвана през кръста, задърпа го назад, но краката й се плъзгаха по палубата. Нещо огромно и сиво се бе нанизало на куката на Даг и се опитваше да го повлече в реката. Сигурно искаше да го изяде, реши Фаун. Създанието бе право за себе си, но тя нямаше намерение да се откаже от любимия си съпруг заради някакво противно речно чудовище.
— Даг, пусни я! Няма значение! Не държа да готвя риба!
— Не мога. Злините да я вземат дано! Проклетият рибок се наниза на куката ми! — Даг успя да се изправи, запъна крака във вътрешната страна на корпуса и дръпна с всички сили.
Дълга няколко стъпки сива риба се надигна от кафявата вода, профуча покрай тях и тупна на палубата толкова тежко, че лодката се разтърси. Даг, повлечен от куката, падна след рибата, Фаун също. Стреснатият Копърхед затанцува в тесния бокс, тръскаше глава и цвилеше, а козата блееше от страх, но Фаун така и не можа да определи дали е заради буйния кон, или заради речното чудовище.