— Уит! — викна Даг. — Донеси чук! Бързо!
Суматохата привлече целия екипаж на „Завръщане“. Уит, Ход и Хоторн се скупчиха на прозореца на люка. Бери, Ремо и Бо надничаха от покрива. Уит изчезна нанякъде, Хоторн дотърча при тях. Ход гледаше копитата на Копърхед и не посмя да пристъпи напред. Фаун се изправи и едва сега огледа най-огромната риба — ако това нещо можеше да се нарече риба, — която бе виждала. Бе почти толкова дълга, колкото и широка. Главата й бе огромна, очите блестяха в златисто, устата й — широка и грозна — бе налапала куката на Даг. Червените хриле се издуваха, мустачките потръпваха, докато чудовището се мяташе като обезумяло. И теглеше Даг след себе си.
Уит се появи с чисто нова лъскава лопата, която бе грабнал от стоката на Бери, и започна да налага рибата. Даг го насърчаваше.
— Давай, Уит! По-силно! Олеле! Цели се в главата, мътните да те вземат!
Най-сетне рибата престана да мърда и Даг си пое дълбоко дъх, седна и внимателно извади куката от устата й. Ако го бе повлякла след себе си през борда, щеше да го завлече на дъното и той щеше да се удави, преди да успее да се освободи. На Фаун й призля. Даг тръсна ръка, огледа слисаната публика и заяви:
— Готово, Искрице. Вечеря за осем.
— Благодаря, Даг — каза със свито гърло Фаун. Той й се усмихна и напрежението му започна да се топи. Почти успя да си придаде вид на човек, който е планирал всичко това, но тя реши, че сигурно и той е наясно какво щеше да стане, ако се бе озовал на дъното на реката.
— Аз бих казал за четирийсет и осем — обади се Уит, докато оглеждаше огромната лъскава риба. — Колко ли тежи това чудо?
— Поне четирийсет и пет, ако не и петдесет килограма — обади се Бо. Това бе мнението на специалист, реши Фаун. Уит подсвирна.
— Не отричам — обади се Бери, погледна Фаун и поклати глава, — че ми беше казала, че съпругът ти умее да лови риба. Но никога не бях виждала някой да използва Езерняк за стръв.
— Как да я събера в тигана? — опита да се пошегува Фаун, но почти проплака.
— Уит и Ход ще я почистят и ще я нарежат — отвърна Даг прекалено спокойно, изправи се и избърса куката в крачола си. — Бо с удоволствие ще им обясни как става.
Уит не остана особено доволен, но въпреки това не протестира. Двамата с Ход повлякоха улова към задната палуба, за да го нарежат. Бо им даваше инструкции и явно искрено се забавляваше.
Фаун остана за кратко с Даг, докато той се миеше в кухнята. Стисна го за раменете.
— Не е нужно да изпълняваш всяка моя глупава прищявка. Разчитам, че си по-разумният от двамата.
Той я прегърна.
— Риба за вечеря изобщо не е прищявка. Не и докато сме на реката. Ако бяхме някъде в пустинята, бих казал, че желанието ти е неизпълнимо. — И я погледна невинно.
Тя го бодна с пръст в корема и се намръщи.
Даг присви очи.
— Добре де, признавам, че нещата се пообъркаха.
— Това чудо за малко да ти отхапе ръката. Нали видях! Не можа ли да избереш някоя по-малка? Не е нужно да се доказваш пред мен.
В отговор той се засмя и се наведе, за да я целуне по къдриците. Тя се сгуши до него, въпреки че не бе сигурна дали това е опит да й се извини, да я уплаши още повече или да я разсее.
Заговори жално:
— Нямам нищо против да похапна риба, въпреки че във фермата рядко се случваше. Просто се притеснявам от риби, които са толкова големи, че могат да ме изядат.
— Има морски котки, които са още по-големи. Има морска есетра, която плава до долната част на Грей, и е поне десет пъти по-голяма.
— Хич не ми казвай! — заяви Фаун. — Първо блатни гущери с огромни зъби, сега пък риби, които могат да погълнат „Завръщане“. Накъде си ни повел? Въвеждам ново правило. Повече не лови риби, които са по-големи от мен! Разбра ли, Даг Блуфийлд?
Той се подсмихна и я прегърна. Бе много приятно, макар тя да не очакваше точно подобен отговор.
За вечеря Фаун изпържи филето и всички се наядоха до пръсване. Месото се оказа сладко и сочно, но нямаше край. Същото бе и на закуска. Обядваха със сандвичи с филе. Вечеряха същото. На следващата закуска отново. Накрая Уит се разбунтува и изнесе останалото, за да го изхвърли през борда и да нахрани братята канибали на чудовището. Разкъсана между възмущението, че разхищава храната, и огромно облекчение, Фаун се съгласи.
— Май трябва да внимаваш за какво молиш Даг — заяви Уит. — Понякога твоят човек ме плаши.
В късния следобед Даг попита Бери дали има нещо против да спрат за малко в един лагер на Езерняци, този път на южния бряг на Грейс. Фаун знаеше, че Бери няма търпение да подминат Силвър Шоулс и се притеснява да не заседнат някъде и да се наложи да чакат до следващата буря нагоре по течението. Въпреки това тя погледна Даг и се съгласи.