— Само че побързай, Езерняко.
Брегът бе гол, а лагерът бе разположен по-навътре, така че не се виждаше от реката. Основната цел на сала бе да превозва патрули, затова нямаше много работа. Даг тръгна сам. Не покани нито Фаун, нито Ремо — не че младежът щеше да тръгне.
Патрулният от Пърл Рифъл изпълняваше командите на Бери безропотно, а когато не бе на смяна, си мълчеше. Опитите на Уит да се сприятели с него не дадоха никакъв резултат. Фаун не го бе забелязала да разговаря и с Даг, въпреки че го видя да го гледа, сякаш се опитваше да си обясни нещо, но така и не успяваше. Ход се притесняваше, когато бе близо до Ремо, но пък Ход се притесняваше от почти всички.
Хоторн свали козата на брега, за да я пусне да попасе за около час. Ремо каза, че може да свали и Копърхед, и Фаун се изненада, но след това се сети, че той всъщност иска да е по-настрани от другите. Уит следваше Бери на всяка крачка.
— Ще се поразходя и ще посрещна Даг — заяви Фаун, когато приключи с работата си.
Пътеката от брега до хълма бе покрита с хлъзгави мокри листа. Не се мяркаха никакви хора. След половин миля Фаун видя Даг да се връща през гората. По изражението му разбра, че мисията е била неуспешна.
— Не се ли получи? — попита тихо тя.
Той поклати глава.
— Постарах се да не повтарям грешките си. Казах им, че името ми е Даг Отър Хоуп, и ги оставих с впечатлението, че съм частен куриер. Нямаше никакъв смисъл. Нямали излишни ножове. Може — лагерът не е голям.
— Жалко. — Фаун тръгна до него. Не само че никой от „Завръщане“ нямаше да чуе какво си говорят, но бяха и извън обхвата на усета за същност. Сега бе подходящ момент да попита.
— Твоят Ремо не ми се струва много щастлив. Какво всъщност смяташ да правиш с него?
— Не е моят Ремо.
— Тръгна с теб, нали?
— Само защото сме от един вид не означава, че ще го осиновя.
— Ще има ли неприятности, ако се върне в Пърл Рифъл или дезертира?
Даг въздъхна.
— Може би. Май не е наясно каква е разликата между прогонен и избрал изгнанието.
— Почти не говори — отвърна замислено Фаун. — Нищо не казва.
— Затова пък слуша. — Даг наклони глава. — Я си спомни времето, когато дойдох в Уест Блу, преди да се оженим. За пръв път през дългия си живот, много по-дълъг, отколкото на Ремо, спях във фермерска къща и се хранех на фермерска трапеза. Слушах какво си говорят фермерите. Ремо никога не е работил като патрулен в друг лагер, досега не е напускал родния си лагер, също като Уит. Дай му време да премисли новите впечатления.
— Хм. Вчера следобед, докато си почиваше, отиде и открадна миещата мечка на Хоторн. Свря се сред стоката и я гушна. Просто си седеше — с единственото живо същество, което не го гледа накриво. Хоторн се усети, че животинчето го няма, и го накара да му го върне.
— Никой на лодката не го гледа накриво.
— Никой на лодката не е достатъчно истински за Ремо — освен теб. А ти не се държиш много мило с него.
Даг изсумтя.
Фаун вирна брадичка.
— Според мен на един Езерняк не му се отразява добре най-неочаквано да бъде откъснат от всичко, което познава. Започват да тъгуват.
— Така е — въздъхна Даг.
Тя го погледна остро. „Разбира се, че е така.“
— Ход ми изглежда по-добре — отбеляза тя след няколко крачки. Постара се гласът й да прозвучи ведро. — Кожата му изглежда по-свежа, станал е по-чевръст и е започнал да заглажда косъм. Вече почти не използва патерицата ти. Наблюдава те. Наблюдава и Ремо, докато Ремо наблюдава теб. — Прехапа устна. Май от опита й да разведри разговора не се получи нищо. — Не мога да кажа, че ревнува. Нито че завижда. Само че… Когато го погледна, си представям куче, което зяпа кокал.
Даг кимна.
— Омаян е. Нищо не съм измислил по този въпрос.
— А мислил ли си? Защото… Ох! — Фаун се намръщи и спря. Клонът, който бе отместила, се отплесна и я перна. Оказа се бодлив рожков. Освен че я издраска, се оплете в косата й.
— Чакай малко. — Даг посегна и внимателно освободи кичурите, прекърши клона и го избута настрани от пътеката. — Много ги мразя тези противни дървета. Из Олеана ги има навсякъде. Не дават плодове, дървесината им не става почти за нищо, така и не разбирам защо са им бодлите.
— Ограда от рожков е чудесна, ако искаш да спреш нежелани посетители.
— По-подходящи са за огъня. — Все още стискаше клона, а изражението му накара Фаун да се почувства неловко. — Това дърво няма да липсва на никого. Ако някоя злина реши да изтръгне същността на такова дърво, ще направи едно добро дело. — Замълча за миг. — Помниш ли комара, чиято същност изтръгнах в Лъмптън Маркет?