— Да, нали след това се разболя.
— Оттогава все се питам какво ли ще стане, ако пробвам с нещо друго.
— Даг, не е разумно. — Какво ли разочарование бе изпитал в лагера, за да изпадне в подобно настроение?
— Да, но я ги виж лечителите. Мислих и за тях. Старшите си имат тайни. Същността им е много силна, сякаш са събрали целия дар. Не е задължително да притежават широк обхват. От Хохари никога няма да излезе патрул, но тя е в състояние да отдава същност и да подсилва всеки ден. Все си мислех, че това е дарба. Ами ако се окаже, че не е? Никога не съм виждал…
— Никакви комари повече — прекъсна го строго Фаун. — Изобщо никакви буболечки повече. Помниш ли какво стана с ръката ти?
— Да, но какво ще кажеш за това дърво? То няма да липсва на абсолютно никого.
— То е поне сто милиона пъти по-голямо от комар.
— Комарът страшно сърбеше. Сигурно дървото ще ме направи бодлив и ще ми се прииска да се установя на едно място.
— Какво, да не би да се опитваш да ми кажеш, че никой няма представа?
Той я погледна сърдито.
— Извинявай — отвърна неискрено тя.
Устните му потрепнаха.
Фаун нямаше представа какво би могла да причини на човек същността на цяло дърво. Подозираше, че и Даг не знае. Забеляза, че гледа съсредоточено бодливите клони и стъблото.
— Бъди разумен — помоли го. — Не започвай с цялото дърво. Започни с нещо по-малко. — Бръкна в джоба на полата си и извади нещо с два пръста. — Ето, вземи.
Даг протегна ръка, за да вземе подаръка.
— Овес?
— Одеве храних Дейзи и Копърхед.
— Едно овесено зърно? — Бе свел поглед към шепата си.
— Ако изядеш едно зърно, няма да ти стане лошо. Нищо няма да ти стане дори да изядеш цяла купичка овес. Няма да е като купа комари или противни бодли. Дори Копърхед не е в състояние да изяде това дърво.
— Много интересно сравнение. Виж ти. Ние поемаме същността на храната и я преработваме — при всички ни е така. И при Езерняците, и при фермерите, и при животните, при всички живи същества. На това му се казва естествено подсилване на същността. — Той огледа пътеката. Бяха съвсем сами. Стисна юмрук, прокара куката по ръката си, след това отвори длан. Овесеното зърно го нямаше. Даг изтри петънцето сив прах в крачола си. — Виж ти — рече отново. Бе станал сериозен.
— Какво стана? — попита притеснено Фаун.
Той потри лявата си ръка.
— Усещам как същността му премина в моята. Не е толкова неприятно, колкото беше при комара. Да имаш още овес в джоба?
— Нали не си забравил температурата и как се поду? Изчакай един ден. Тогава пробвай с второ. Може би.
— Бери има цяло буре овес на „Завръщане“ — заяви замислено Даг. — Мисля, че след като е безопасно да го изядеш, не би трябвало да има проблем да му изтръгнеш същността. Май е по-добре просто да си ям храната, но при спешни случаи това може и да е от помощ.
— Не знам, Даг. Може би ти трябва друг Езерняк за партньор при подобен експеримент. — Все някой трябваше да го предупреди, ако започнеше да причинява непоправима вреда на същността си, и да предупреди и нея, за да сложи край на тази работа. Още не бе забравила проблема с рибата. — Ремо дали няма да ти е от помощ?
— Не ми се ще да изпробвам подобно нещо пред младия Ремо. Работата със същността смущава всеки Езерняк, който е виждал как действат злините.
— А Ремо виждал ли е?
Даг стисна устни.
— Може и да не е, Искрице. От години в района на Пърл Рифъл не са съобщавали за появата на злини. Ако никога не е прехвърлян в други лагери, най-вероятно не е срещал злини.
— Значи няма да познае магията на злината, ако я види?
— По всяка вероятност няма.
За огромно облекчение на Фаун Даг обърна гръб на рожкова и тръгна по пътеката. Тя го настигна, той я прегърна и продължиха един до друг.
— Значи — започна Фаун, — ако наситената същност е характерна за лечителите, а големият обхват на усета за същност е необходим на патрулния, що за човек е този, който притежава и двете?
— Майстор на ножове. Мъж или жена.
— Значи има и жени майстори на ножове? — Тя познаваше единствено Дар, враждебно настроения брат на Даг. Бе показал явна неприязън към булката фермерка.
— Разбира се.
— А какви са хората, които нямат нито наситеност на същността, нито обхват?
— Фермери — отвърна Даг и устните му потрепнаха. — Извинявай.
Наистина съжаляваше. Фаун тръсна глава.
— Само че не е точно така — продължи той замислено. — Натъкваме се на фермери, които имат наченки на осъзната същност, когато патрулираме и обръщаме специално внимание. Вземи леля Нати например. Донякъде и ти.