— Ха — отвърна тя без следа от съчувствие, свали ръце от раменете му и се качи на лодката. След малко донесе приспособения специално за Даг лък и стрелите му.
Ремо се ококори.
— Какво е това?
— Лъкът ми. — Даг махна куката и я пусна в кожената торбичка на колана си. Изправи се, зае правилна стойка и започна да нагласява лъка.
— Направи ми го един фермер от Трипойнт, майстор, познат на Феърболт Кроу. Пак той направи и приставката за ръката и всичко останало. Чак след четири опита уцели добрия дизайн. Интересен човек. Беше започнал да изработва дървени ръце и крака за миньори и леяри, тъй като работата на хората по хълмовете е тежка и често има злополуки. Сприятелили се с Феърболт навремето, когато Феърболт бил млад патрулен. Е, не се знае кога ще ти се наложи да ползваш услугите на стар приятел.
Същността на Ремо бе също толкова слисана, колкото и изражението му. Трудно бе да се каже дали си е взел поука.
— Трябва да е бил як човек, за да направи този лък — бе единственото, което отбеляза младежът.
— Истинска мечка. Но трябваше да се направи компромис. Лъкът трябваше да е къс, за да мога да го ползвам, когато бързам, защото ми отнема цяла минута, докато го сваля, а да го хвърля дори не ми е минавало през ума. Освен това трябваше да е натегнат и як. Когато имах две ръце, използвах много по-тежък лък, съобразен с ръста и дължината на ръката ми. Отне ми месеци, докато се отуча от старите навици. — Пръстите на здравата му ръка бяха започнали да кървят.
— Говориш съвсем спокойно.
Даг нямаше представа как Ремо ще разбере думите му, но предпочете да каже истината.
— Отначало не беше така. Трябваше ми много време, докато преодолея всичко. — Лявата му ръка потръпна. — Никой не може да остане глупак завинаги, макар някои да се опитват. Накрая реших, че няма да съм един от тях.
Ремо отново притихна.
Хоторн бе привлечен от невижданото приспособление и го зяпна с любопитство.
— Хайде, Даг, покажи ни! — помоли ентусиазирано Уит.
— Това не е подходящо за уроци. Стойката е различна, лъкът е различен от твоя, освен това аз съм придобил лоши навици, които ти в никакъв случай не бива да научаваш.
Уит се ухили.
— Прави каквото ти казвам, не гледай какво правя.
— Точно така — потвърди Даг.
Хоторн извади една от стрелите на Даг с метален връх.
— Тези са много по-хубави от онези, които използваме ние! Обзалагам се, че с тях се цели по-добре!
— Нищо им няма на вашите. Майсторът е един. — Даг намигна на Фаун. — Дай ми една от твоите, върни тази…
Хоторн изохка и Фаун дръпна стрелата от разкървавените му пръсти.
— Дай ми я, преди да си успял да си извадиш окото. Това са стрелите на Даг. Той не ги хаби, за да се упражнява с тях.
— А за какво ги използва?
Даг прецени, че е най-разумно да не отговаря. Отиде до най-далечното място, от което бе стрелял Уит, изпъна рамене и за няколко минути изстреля десет стрели с метални върхове към двата кръга. Стана му приятно.
— Грешиш, Хоторн, съвсем наред са. Виждаш ли? Сега върви да ги събереш.
Хоторн послушно хукна.
— Стилът ми не е много подходящ за състезание — обърна се Даг към Уит. — Винаги го казвам. Според мен патрулният трябва да умее да стреля от всякаква поза, а това означава, че не можеш да си избираш мястото. Други твърдят… Е, май няма да повтарям думите им.
Вече чувстваше мускулите си затоплени и отпуснати. Фаун го наблюдаваше. Даг започна да си тананика нещо, вдигна колчана, пъхна го под лявата си ръка, извади стрелите, които нямаше да използва, и й ги даде. Остави си дванайсет тежки и се върна на избраното място. Прецени разстоянието до балата слама, обърна се и се отдалечи още десетина крачки. Разкърши рамене и прочисти мислите си.
Първата стрела полетя със звучно свистене. Уит си говореше с Бери до мостчето, но щом чу шума, се обърна. Секунда след като първата стрела попадна в целта, последва втора, след нея и трета. Даг изтегляше стрела след стрела, опъваше лъка и отпускаше тетивата. Допълнителните няколко крачки не бяха за да се перчи. Имаше нужда от това разстояние, за да може постигне желания ефект.
Направи дванайсет изстрела за по-малко от минута. „Май отдавна не си стрелял, патрулен!“
Свали лъка и огледа резултата. Всичките стрели бяха извън кръга, а балата дори не бе помръднала. Съжали, че не бе успял да изпише по-хубаво „Д + Ф“ със стрели. Може би, ако присвиеше очи, щеше да се получи нещо.
Фаун пристъпи до него. Беше очарована и не откъсваше очи от мишената.
— Невероятно! Забележително!
— Почти — отвърна доволно Даг. — Поне се постарах. Донеси ги, Уит.
Уит послушно тръгна към стрелите. Даг си каза, че е по-добре да спре, преди да се е изложил. Свали приспособленията и се върна при Уит. Хоторн бе изместен настрани, когато Бери, седнала на мостчето към лодката, спомена, че може и тя да пробва. Даг се настани на пъна и гушна съпругата си. Застудяваше и скоро трябваше да се приберат на топло.