— Какво мислиш? — попита тихо той.
Ремо се облиза, все още леко нацупен.
— Не разбирам какво искаш от мен! Досега не знаеше какво да ме правиш.
Даг едва се сдържа да не натякне: „Нали ти казах какво искам“, но се поколеба.
— А ти как мислиш?
Ремо наведе глава и измрънка:
— Няма значение. Глупаво е. — Понечи да стане, но Даг протегна ръка и го спря. Ремо си пое дълбоко дъх. — Вчера, когато стана онази работа с рибата, извика Уит. Фермера. Не се сети за мен. Ремо, който оплесква всичко. Естествено, трябваше сам да се сетя, че ще направиш така — добави гневно.
Ремо не бе успял да предпази партньора си от неприятности. Сега беше обиден и ревнуваше от Уит. Очевидно бе прекалено чувствителен. Даг не можеше да му върне самоувереността. Запита се дали не е дошъл моментът отново да разкаже за Вълчи хребет. Сети се за номера на Мари, когато показваше нараняванията му, за да засрами местните фермери, след като бяха убили някоя злина в района, и се намръщи презрително. Не. Да разправя за старите си преживявания, за да засрами Ремо, не бе правилният подход. Ремо вече бе събрал срам за двама. „Прекалено много усложняваш нещата, патрулен. Давай по-простичко.“
— Ти беше на греблата. Уит беше наблизо. Нищо повече. — „Не всичко е насочено срещу теб, малкия, макар в момента да не ти се струва така.“ Спомни си фермерската шега на Фаун за клетвата на родителите. „Дано ви се народят шест деца и всичките да са като вас.“ Сред патрулните имаше ли еквивалент? Това би обяснило…
Ремо преглътна.
— А, така ли? — Изчерви се, но поне част от напрежението му се оттече.
Даг се въздържа да изтъкне, че би го извикал, преди да се сети за Хоторн или Ход, но се сети, че докачливият младок от Пърл Рифъл може да реши, че пак го принизяват. „Действай тактично, патрулен.“ Добре поне че бяха постигнали известно съгласие.
Ремо протегна ръка над коляното на Ход, след това я отдръпна.
— И след мен ли ще започне да се влачи, както сега се влачи след теб?
Даг първо се поколеба дали да не каже: „Ако знаех, нямаше да пробвам“, след това реши, че е по-добре да го успокои с: „Добре че не може да се влачи едновременно и след двамата“, накрая премълча. Погледна разтреперания Ход.
— Защо не го попиташ?
„В противен случай ще ти се наложи да се занимаваш със същността на човека, с когото не си разменил и дума, откакто влезе.“
Ремо погледна Ход с нежелание и попита:
— И за мен ли ще се лепнеш?
Ход поклати глава по начина, който не означаваше нито да, нито не, и Ремо се обърка също както останалите.
— Не знам — каза Ход след малко. — Не ща да е тъй. Ама коляното боли и пулсира и ми се иска да помогна на Даг. Ти не искаш ли да помогнеш на Даг?
Ремо се почеса по главата и отвърна поглед.
— Май искам.
Даг бе напътствал млади патрулни, когато извършваха подсилване за пръв път. Ремо не му поднесе никакви изненади. Самият трансфер бе извършен за миг. Ход ахна, когато усети топлината в ставата. Даг строго му нареди вече да се грижи по-добре за себе си и да не върши повече глупости. Ход само клатеше глава. Изглежда, този път всичко му бе ясно.
Уит, Бери и Хоторн се върнаха, поруменели от нощния хлад. Даг, изтощен, сякаш той, а не Ремо бе правил подсилването, се отпусна на един стол пред огнището и остави Фаун да обяснява на капитана какво се бе случило. Фаун разказа всичко в такива подробности, че и Ремо, и Ход се почувстваха неловко. Тъй като обаче в същото време поднасяше топъл ябълков пай, неудобството и на двамата премина бързо.
След това Даг трябваше да изтърпи крайно неприятен половин час, докато слушаше как фермерите обсъждат проблема с омайването и макар да не го наричаха черна магия, го сравниха с преминаването над плитчини, пълни със заседнали дънери и пясъчни наноси. С изключение на Фаун и Уит, идеите на останалите бяха объркани, предложенията им безполезни, а тонът, с който говореха, се стори обиден на Даг. Ремо бе доловил объркването и отначало седеше скръстил ръце, изтощен, но след това се оказа въвлечен в разговора и Даг предположи, че това е първият му опит да обясни на фермери нещо за Езерняците.
Компанията така и не успя да разреши световните проблеми преди лягане, но въпреки това Даг се почувства необичайно доволен.
Докато минаваше покрай Ход, Фаун го стисна за рамото.
— Защо не излезе заедно с Хоторн да пробваш с лъка на Уит? Ела следващия път.