Щом „Завръщане“ спря между една друга товарна лодка и малък шлеп, Бери разпита безделниците наоколо за новините, но се оказа, че всички са дошли с придошлата река, като нея. Бо забърза по мостчето, а Бери се отправи към най-близкия навес за стоки, последвана от Фаун и Уит.
В предната част на навеса откриха щандове, на които Бери започна да се пазари за товара — кожи и дъги за бъчви, меча мас и вино; докато уговаряха цена, заразпитва дали няма новини за лодката на баща й, която сигурно е минала миналата есен. Повечето хора клатеха глави, но се чуха и подмятания за някакъв от Трипойнт, който наскоро разпитвал за изчезнали лодки и сигурно щял да иска да поговори и с нея. Тази информация щеше да е добре дошла, но за съжаление никой не помнеше името му или къде е отседнал.
В третата барака за стоки търговецът не само че извади книгата, в която бе записвал сведения отпреди единайсет месеца, ами откри покупка на кожи от „Розата на Клиъркрийк IV“, където се виждаше подписът и инициалите на капитан Клиъркрийк, и освен това им каза кой е любопитният непознат от Трипойнт — бил търговец и се казвал Капстоун Кътър. По това време можели да го открият в кръчмата с мидите по улицата зад бараките. От този търговец Бери купи нещо за себе си — кутии перли и седефени копчета, едни от най-известните стоки на крайречния град.
Бери посъветва Уит да задържи още малко стъклото, също както тя все още не бе предложила инструментите, защото надолу по реката щял да получи по-добра цена. Фаун разбра, че е била права през цялото време — Уит нямаше намерение да се връща у дома от Силвър Шоулс. Трябваше поне да го накара да напише писмо на техните. Дали не беше по-добре тя сама да го напише? Но как да го изпрати до Уест Блу, след като този път не можеше да разчита на куриер Езерняк? Дали пък последният търговец, онзи умният, нямаше начин да изпрати нещо поне до Лъмптън Маркет? Щеше да го попита по-късно.
Междувременно забърза по дъсчената пътека след Бери, а Уит се заклатушка след тях, стиснал кутиите с копчета. Пресякоха калната улица и се отправиха към врата, над която се полюшваше табела с надпис „Сребърната мида“ с рисунка на мида с малки крачета, облещени очи и колкото и да бе невероятно, оголени в усмивка зъби. Ако тези морски създания приличаха по нещо на портрета, Фаун си каза, че не би доближила малкото чудовище до устата си независимо дали е сготвено, или не. Затова пък миризмата, когато влязоха, нямаше нищо общо с вонята, която се разнасяше около сергиите с миди на брега. Лъхна ги силният аромат на чесън и лук, смесен с изпарения на прясна бира. Уит вдиша и се усмихна.
Кръчмата представляваше огромна стая, подът бе посипан със стърготини. На едната стена имаше дълъг тезгях. Кухненски помощници и келнерчета почистваха масите, без да бързат, което означаваше, че натовареният обеден час вече е отминал. Фаун проследи погледа на Бери — бе се спрял на един мъж, който много вероятно можеше да е човекът, когото търсеха. Седеше сам на една маса в дъното. „Едър мъж, приблизително на моя възраст — бе обяснил четирийсетинагодишният търговец. — Понатежал с възрастта, къдрава кестенява коса, добре оформена поддържана брада. Облича се като всички по реката, но личи, че и дрехите, и оръжията му са екстра качество.“ Бери кимна сякаш за потвърждение и тръгна към мъжа.
Той вдигна очи от мидената черупка, която оглеждаше, и се усмихна леко на двете млади жени, но преглътна залъка си с огромно учудване, когато Бери спря до него и заговори:
— Вие ли сте господин Кътър? От Трипойнт?
— Аз съм капитан Кътър и да — потвърди той, — оттам съм. Какво мога да направя за вас… госпожици? — За миг се замисли, след това кимна на Уит.
Бери протегна загрубялата си от работа ръка.
— Аз съм Бери Клиъркрийк, капитан на „Завръщане“. Това е гребецът ми, Уит Блуфийлд, и моята приятелка и готвачка, госпожа Фаун Блуфийлд.
При тези думи Кътър вдигна вежди, но стисна протегнатата й ръка. Кимна на Фаун и Уит.
— Женени ли сте? — Поправи се, преди двамата Блуфийлд да успеят да се намръщят. — Ясно, брат и сестра.
— Чух, че разпитвате за изчезнали лодки — започна направо Бери.
Приятелското му отношение отстъпи пред желанието да разбере нещо по-важно.
— От долната част на реката ли идвате?
— Не. „Завръщане“ е товарна лодка. Тръгнали сме надолу. Вижте, миналата есен баща ми и брат ми поеха с друга товарна лодка от Клиъркрийк и така и не се върнаха. Нямам никакво известие от тях. Все едно потънаха в земята. Тръгнала съм да ги търся или поне да разбера нещо за тях.