— Лодките, които изгубихме ние, са изчезнали с пролетното пълноводие, доста по-късно, но… заповядайте, седнете. — Той се надигна и посочи останалите три стола около квадратната маса. Една чиния, пълна с мидени черупки, все още не бе вдигната, което означаваше, че придружителят му — може би информатор — си е тръгнал. Кътър се облегна назад и се понамръщи, докато те сядаха.
— Лодки казвате? — попита любопитно Фаун. — Значи са били повече от една.
Той кимна.
— Започнах работа на товарен шлеп в Трипойнт, докато не се ожених и не се появиха децата. Тогава госпожата настоя да се установя. Затова взех една барака за стоки и започнах да изпращам товари, вместо сам да ги превозвам. Първо товарите, след това една лодка, станаха две, вече са четири. Късметът ми не е изключителен, но досега се оправях, капитаните ми са добри. Лодките също си ги биваше, стабилна направа, от Бийвър Крийк. Не бяха от онези боклуци, дето ги майсторят момчетата по хълмовете от зелено или загнило дърво и сглобките им за нищо не стават — едно време изгубих товар на такава товарна лодка, та си научих урока. Един хубав ден потънах в двайсет стъпки бистра вода и то след като се отъркаляхме в една нищо и никаква морска котка.
След като бе видяла онази риба, Фаун бе сигурна, че не са потънали заради неизправности на лодката, но предпочете да премълчи.
— Добри лодки, екипажи, на които можеш да разчиташ — продължи Кътър, — но две от четирите не се върнаха това лято. Когато започнах да разпитвам, се оказа, че не са единствените. Девет лодки и екипажите от района на Трипойнт не са се върнали, когато е трябвало. Да, нормално е да изгубиш една или две на сезон, но цели девет? Дори потъналите лодки изплуват, или поне се виждат и който иска, може да ги извади. Телата също изплуват, хората ги прибират, за да ги погребат, и се разчува, разбира се. Когато се събрахме и поразмислихме, стана ясно, че някой трябва да замине, за да огледа какво става… и тръгнах аз. Загубата на двете лодки бе голям удар за мен, честно ви казвам.
Прекъсна ги един от помощниците в кухнята — дойде да вдигне празната чиния и попита дали искат нещо. Фаун поклати глава, след нея и Бери, която попиваше всяка казана от Кътър дума, но Уит си поръча миди и бира.
— Татко е плавал двайсет години по реката, да не кажа и повече — обади се Бери, когато момчето се махна. — Той е добър строител на лодки, екипажът му се състоеше все от местни момчета, с които бе пътувал много пъти. Обикновено и аз пътувах с тях. Последният път беше изключение.
Кътър я зяпна.
— Я чакай, ти да не си онова момиче с цигулката?
Бери кимна.
— Лодкарите и гребците нагоре по реката плащат добре.
Той се усмихна с повече уважение — не че досега се бе държал грубо. Това си бе някаква речна дружба, реши Фаун.
— Разправяли са ми за теб! Русо девойче, което пътува с баща си и свири чудно. — Той изсмука мидата и продължи. — Товарната ми лодка е вързана на брега, „Съперник от Трипойнт“, а екипажите ги избирам специално. До един са яки момчета и този път сме и добре въоръжени. На някои от тях са изчезнали я роднини, я приятели и веднага щом разбраха, изявиха желание да тръгнат. Независимо какво се е случило, се надяваме да разберем.
— „Съперник“ няма да помогне, ако ги е покосила болест или са претърпели корабокрушение, но признавам, че поне има някаква надежда — каза Бери. — Да не би да мислиш, че са били нападнати от речни бандити? Случвало се е да нападат лодкари, но обикновено се разчува бързо.
Кътър приглади късата си брада.
— Има нещо тук. Толкова много изчезнаха, а не се чува нищо… Някои от нас мислят, че стават странни работи. — Той сви устни. — Говори се дори за магия. Или нещо по-лошо. Работата е там, че не само лодките и телата са изчезнали някъде между устието на Грейс и Греймаут, ами и стоките. Та на човек започва да му минава през ума, че може да са отклонени на север към Лутлия, да са тръгнали по Грей из дивите Езерняшки земи.
Фаун възрази възмутено:
— Езерняците не грабят фермерски лодки!
Кътър поклати глава.
— Товарите бяха ценни. Имаше чудесна стомана от Трипойнт, железарски стоки, да не говорим, че бях дал на капитаните сребърни монети, за да купят от юг чай и подправки. Всеки може да се изкуши, а за някои е още по-лесно.
— Нещо не се връзва — настоя Фаун. — Като оставим факта, че Езерняците не правят подобни неща, Лутлия е една от малкото Езерняшки територии, където си произвеждат собствено желязо и стомана, които са много добри. Даг казва, че лутлианските мини и леярни доставят оръжия и сечива в лагерите на север от Мъртвото езеро и чак до Сийгейт! Та те произвеждат желязо, което дори не ръждясва! Защо им е да крадат твоето?