Кътър сниши глас.
— Да, ама я помисли къде са отишли телата? Веднага ще ти кажа друга причина, поради която не са изплували някъде надолу по течението, а тя не е никак приятна. — Захапа многозначително палец и погледна пребледнялата Бери. — Съжалявам, госпожице, но на човек какво ли не му минава през главата.
На Фаун й се искаше да скочи и да избяга навън, но в този момент келнерът донесе мидите и бирата на Уит и докато ги остави, тя вече се бе овладяла.
— Аз пък се сещам за много по-достоверни причини, поради които хората могат да изчезнат. Езерняците не ядат хора, но ти май забравяш, че съществуват злини. Морящи твари. Миналата пролет участвах в унищожаването на злината до Гласфордж. Морящите твари поробват фермери винаги когато успеят да ги пленят. Ако се е пръкнала някоя по реката, няма да се поколебае да вземе за роби лодкарите. А едва ли знае как се продават стоки надолу по течението. — Въпреки че злините си имаха предостатъчно слуги. Въпросът бе дали е възможно да ги изпратят надалеч, без да изпуснат контрола им. Може и да не бе възможно.
И въпреки това… патрулите непрекъснато обикаляха долината на Грейс. Не се ограничаваха единствено до Езерняците от саловете по реката, ами всеки Езерняк, който минаваше оттам или се спускаше с лодката си, се оглеждаше. Възможно ли бе злина, силна като онази в Гласфордж, да просъществува неоткрита в продължение на повече от година? „Онази в Гласфордж бе успяла — напомни си Фаун. — Трябва да кажа на Даг за тази работа.“
Кътър я гледаше така, сякаш мисълта за речна моряща твар е недопустима, но въпреки това не отхвърли подобна възможност. Ако някоя злина отвличаше лодките, мъжагите на Кътър, дори въоръжени, нямаше да постигнат нищо. Затова пък злината щеше да се възползва. Фаун потръпна.
Уит я наблюдаваше притеснено. После каза:
— Слушай, Фаун, я пробвай! — И побутна чинията си към нея. Тя посегна към една мида и я погледна със съмнение. Бери се наведе и й показа как да я извади от черупката. Фаун задъвка подозрително, преглътна с усилие и грабна бирата на Уит. Бери разсеяно си взе още една мида.
— Ако откриеш вътре перла — обади се Кътър, докато наблюдаваше развеселен Фаун, — трябва да я запазиш. Персоналът ще си прибере черупките.
Ами да, от тях щяха да станат чудесни копчета. Мисълта за перла я накара да посегне за още една мида, но Уит дръпна чинията към себе си, не си даваше мидите.
Кътър се обърна към Бери. Вече беше сериозен.
— Не е задължително изчезването на твоите хора да има нещо общо с моите, защото ако е така, тогава проблемът е много по-стар, отколкото мисля. Аз тръгвам надолу преди теб, така че нищо не ми пречи да разпитвам и за баща ти. Кажи ми пак имената.
Кътър слушаше внимателно, докато Бери описваше баща си, брат си Бъкторн, Олдър и екипажа. Не спомена, че Олдър й е годеник, и Фаун разбра, че Уит — беше спрял да дъвче — също го е забелязал. Кътър отбеляза, че два чифта уши чуват по-добре, и на свой ред й каза имената на лодките от Трипойнт и описа капитаните — на Фаун й се стори невероятно, че някои от лодките са кръстени на хора, но Бери го прие съвсем естествено. Бери дори спомена за някакъв кораб или капитан.
— Знам го, преди три години с татко работихме на него малко над Греймаут.
Кътър кимна, облегна се назад и погледна Уит.
— Кой заляга над греблата на „Завръщане“? Да не би да е това хилаво момче?
При тези думи Уит изпъна рамене и се намръщи.
— Имам още двама, плюс вуйчо Бо, който е страхотен, когато не е пиян. И още две момчета.
Не спомена, че двамата други са Езерняци. Да не би да защитаваше гребците си?
Кътър стисна устни.
— На ваше място, момичета, щях да си намеря още някой, който да ви пази гърба. Ако са виновни речните бандити, няма да се поколебаят да ви нападнат. А когато сте повечко хора, е по-сигурно.
Бери кимна, все едно бе съгласна с думите му.
Фаун все още кипеше заради обидата, която Кътър бе нанесъл на Езерняците, и нямаше намерение да я повтаря пред Даг, когато се качиха на „Завръщане“, но за съжаление развълнуваният Уит побърза да разкаже всичко. Даг, както обикновено, не реагира, гледаше безизразно. Фаун знаеше, че няма никакво намерение да спори, въпреки че го задушава тиха ярост. Затова пък живо се заинтересува от другите изгубени лодки. Съгласи се, че е малко вероятно да си имат работа с речна злина, тъй като в района имаше много патрули, но Фаун забеляза, че разсеяно попипва гърдите си, където преди висеше калъфът на споделящия нож.
Малко преди вечеря Фаун и Уит се оказаха сами на задната палуба.