— Как издържаш на шума? — попита Ремо и притисна ръце към ушите си, обзет от ужас. Не говореше, разбира се, за звуците на тихата есенна вечер. Просто Силвър Шоулс беше най-голямото сборище на незаслонени човешки същества, сред което бе попадал през краткия си живот.
Даг го погледна, след това му даде знак да се качи при него. Ремо скочи с лекота. Беше почти напълно излекуван след побоя, благодарение на съчетанието от лечението на Верел, добрата храна и физическото натоварване на открито, въпреки че, поне така предполагаше Даг, оздравяването му се дължеше главно на младостта.
— Фермерската същност е доста шумна — поясни Даг, — но се свиква. Добра същност е, просто идва в повечко. А пък същността, поразена от злина, причинява болка. Но няма болка, която да се мери с агонията, която причинява същността на злината.
Ремо като че ли се стресна. Даг продължи:
— Има много за гледане. Дори за гражданите. Ако ги наблюдаваш, ще забележиш, че се разминават, без да се поглеждат и без да си говорят, както правят фермерите по селата и махалите. Научили са се да не поглеждат настрани, защото не могат да се спрат и да си бъбрят с всеки, при положение че около тях живеят хиляди. Това не е заслоняване, нещо друго е, предизвикано от мислите им. В известен смисъл това прави градовете безопа… по-удобни за Езерняците, отколкото малките селища. Гражданите са свикнали да не обръщат внимание на човешките странности.
— Да, но ще са повече, за да се нахвърлят върху човек, ако се забърка в неприятности — отвърна предпазливо Ремо.
— И това е истина — съгласи се Даг. — Опитай се да откриеш усета си за същност докрай, за да видиш какво ще стане. Уверявам те, няма да те убие.
— Може би не веднага — измърмори Ремо, но се подчини. Свъси вежди и отвори същността си: сянката й потъмня, така че Даг долови всички нюанси.
„Обхватът на момчето е поне половин миля“, помисли си доволно Даг. Очевидно Ремо бе напълно подходящ за патрулен, може би някой ден щеше да стане капитан, ако не се съсипеше заради собствените си грешки.
Ремо изохка и сви усета си за същност. Даг забеляза, че не се заслони, както досега; беше все още открит, така че да усеща какво става на „Завръщане“ и да долавя присъствието на спътниците си и Даг.
— Направо… невероятно.
— В големите градове долавяш невероятна мътилка, когато отпуснеш същността си — съгласи се Даг. — Но това е животът, той е точно обратното на злината, както е при горите и блатата. Има и още нещо. Ако целта на дългата ни война е да отблъсква злините и да съхранява същността на света, можем да кажем с чиста съвест — той кимна към хълмовете и уличните лампи, които приличаха на светулки в нощта, — че сме постигнали огромен успех.
Ремо премигна, когато странната мисъл се загнезди в ума му. Даг се надяваше да го накара да се замисли.
Даг си пое дълбоко дъх и се приведе напред.
— Фактът, че този град представлява огромна трапеза за новопоявила се злина, ме притеснява много. Докато беше в лагера Пърл Рифъл, какво чу за загубите по време на лятната кампания в Рейнтрий?
— Чух, че било много зле — отвърна сериозно младежът. — Онова място, Боунмарш, било съвсем съсипано по време на отстъплението.
— А случайно чу ли за Грийнспринг?
— Не беше ли това фермерското село, където злината се появила за пръв път?
— Добре че Феърболт поне това е разбрал правилно. Да. А чу ли за загубите?
— Аз така и не прочетох сведението, но чух какво говореха хората. Сигурно са били огромни.
— Така е. Изгубили почти половината си хора, общо към петстотин души, почти всички деца, защото нали знаеш, че злината започва от най-младите. Отсъстващи богове, трябваше да видиш злината, след като се бе насмукала. Нямах представа, че може да се превърне в нещо толкова отвратително и същевременно прекрасно. Отначало те са елементарни и много грозни създания и ти си казваш, че това са истинските злини, но не е така. Съвсем не е така. — Даг замълча, след това се отърси от спомена и продължи, докато същността на Ремо бе все още открита и той го слушаше без предразсъдъци. — На път към къщи преведох патрула си през Грийнспринг и се натъкнахме на хора, които се бяха върнали, за да погребат мъртвите. Беше в разгара на лятото, но повечето от жертвите бяха с изтръгната същност и труповете не се бяха разложили. Бяха ги подредили в редица и приличаха на ледени фигури в жегата… Кажи, Ремо, колко дълъг ров трябва да се изкопае, за да бъдат погребани всички младежи и деца от Силвър Шоулс?