— Ще я видим тази работа — измърмори Бо и се остави момчето да го преведе по мостчето. Коленете му се подгънаха, преди да стъпи на борда, но Ход го задържа. Даг забеляза, че макар да бе обикалял кръчмите часове наред заедно с Бо, Ход не бе пиян. Момчето вдигна поглед към седналите на покрива Даг и Ремо и им се усмихна хитро. После вкара стареца в каютата, където Бери ги посрещна с още по-голяма изненада.
— Доста любопитно — каза Даг.
— Кое? — попита Ремо.
— Ход май притежава таланта да се справя със закоравели пияници. Не очаквах да видя подобно нещо. Откъде ли е научил този номер?
Ремо смръщи вежди. Мълча дълго.
— Доста необичайно, след като се страхува от всичко.
— Аха — отвърна Даг, доволен, че Ремо е разбрал мисълта му. От това момче можеше да излезе патрулен капитан някой ден, стига да оцелееше. Ремо се бе разтворил достатъчно, че да усети одобрението на Даг, и без дори да се замисля, изпъна гръб.
Даг се усмихна и се смъкна от покрива, за да провери дали Фаун е оправила постелята им.
14.
Фаун много се учуди, когато Ремо тръгна с тях към монетния двор, и се запита какво ли му е казал Даг предишната вечер. Предполагаше, че младият Езерняк се ужасява да влезе в града. Тръгна толкова намръщен, че човек би си казал, че е недоволен. А после се замисли какви ли черни мисли скрива безизразното лице на Даг. На една Езерняшка съпруга нямаше да й се налага да гадае, каза си тя с въздишка. В последния момент Даг се сети да покани и Ход, при което момчето се изчерви от удоволствие и закима мълчаливо и енергично.
За съжаление монетният двор се оказа затворен, но срещу няколко медни монети един мъж все пак ги пусна, отговори на въпросите им, но както Фаун очакваше, ги държеше под око. Не скри любопитството си към двамата Езерняци. Дори когато не работеха, пресите за сечене на монети бяха впечатляващи, сложни почти като стана на леля Нати и много по-тежки.
— Как е възможно изобщо да не се мърдат — измърмори Даг, докато ги оглеждаше над рамото й с обичайното Езерняшко подозрение, когато попаднеше на неподвижна мишена. Ремо закима в знак на съгласие.
Докато се връщаха през града, с Уит спряха в един магазин, където продаваха инструменти и железарски принадлежности. Не беше ковачница, защото тук се извършваха само незначителни поправки, по-скоро приличаше на дюкян. По-голямата част от стоката бе пристигнала от горната част на реката, включително една чудесна печка от Трипойнт, излята от черно желязо, с висок железен комин, който извеждаше дима някъде надалече. Приличаше на печка за огнище, само че обърната наопаки, така че в нея да гори огън и да бъде поставена в стая.
— Виж! — каза развълнувано Фаун. — Сигурно е много удобна, за да затопли стаята, защото камината затопля само една страна, докато тази печка загрява шест. Значи е шест пъти по-добра. Освен това не се налага да се навеждаш, когато готвиш, няма да бълва дим в лицето ти, а и опасността дрехите ти да се подпалят е по-малка. — „Как ми се иска една такава!“
Той погледна печката, след това погледна и нея, обзет от паника.
— Ще ти трябва впряг и каруца, за да я поместиш, Искрице!
— Естествено, че няма да я разнасяш със себе си, тя е нещо като камина. Като открит огън — поправи се тя, припомнила си Езерняшките лагери. — Трябва да се постави на някое място за постоянно.
— Хм. — Той я погледна със странна усмивка. — Фермерска измишльотина.
— Естествено. — Тя отметна глава и си представи къща, в която да се постави печката, а отвън имаше градина. Имаше и деца. Не си представяше Езерняшки лагер, това бе абсолютно сигурно. Не беше и фермерско село, а дори да беше, нямаше нищо общо с Уест Блу. Може и да беше град като този. А може и да не беше, тъй като толкова много хора събрани на едно място щяха да накарат един Езерняк да се чувства неловко. „Къде тогава?“ С огромно съжаление остави Даг и Ремо да я изведат от прекрасния магазин.
На „Завръщане“ се вихреше разправия, тъй като Бери и Бо бяха готови да потеглят, но миещото мече на Хоторн бе изчезнало. Бо настояваше да тръгнат без досадната животинка и уверяваше Хоторн, че любимецът му ще преплува реката и ще си открие нов дом в горите от другата страна. Хоторн се опасяваше, че съдбата му ще е по-тежка. И тогава Ремо се представи като герой, поне в очите на Хоторн, понеже тръгна по брега и откри дребосъка в друга спряла лодка — беше нападнал килера с провизии и по всяка вероятност го очакваше среща с вбесения готвач или с някое озъбено куче. Оказа се, че Ремо има същата привлекателна и малко опасна усмивка като Даг. Фаун я забеляза, когато той подаде малкото маскирано създание на щастливия му собственик. Бери също забеляза усмивката му и също се усмихна. Уит отначало й се усмихна, след това се намръщи на Ремо.