— А какво ще търсим? — попита Ремо. — Това вече сме го правили преди.
Даг поклати глава.
— Наблюдавай внимателно, за да забележиш нещата, на които обикновено не обръщаме внимание. Следи разликите между Ход и Фаун. От получателя ли зависи разликата, или от начина, по който се отдава същността? Предполагам, че не всичко зависи от получателя, защото това означава, че аз не мога да направя нищо — мога единствено да лекувам болни или ранени фермери, а други не. После, как ще разбера предварително кой е болен и кой не е? Как мога да пратя някой изпаднал в смъртна беда да си ходи… — Даг замълча. Преглътна. — Ти започни, Ремо. Направи слабо подсилване на Ход.
Ремо се размърда, без да крие съмнението си.
— Пак ли коляното?
— Какво ще кажеш за носа? — предложи Фаун. — Вчера е настинал и подсмърча. Така няма да се смеси със старото подсилване.
Ход наистина подсмърчаше шумно цяла сутрин. Сега се изчерви, но закима. Даг усети, че ще е напълно открит за усещанията на Ремо, прецени, че няма нужда да проявява предпазливост, и затвори очи. Усети как същността на Ремо потича между двамата и се насочва като капки вода към същността на Ход, последвана от топло докосване. Ремо кихна и Даг бързо отвори очи.
Ход избърса носа си и погледна учудено. После каза:
— Много е приятно.
Даг присви очи, но не забеляза нищо необичайно. Прокара ръка през косата си.
— Добре, сега направи същото на Фаун.
— Сигурен ли си, Даг? — попита Ремо притеснено. — Не ми се иска… да омая съпругата ти.
— Фаун вече е получавала доста сложно подсилване от мен и по-слабо от Мари и Катагус. Нали така, Фаун?
Младата жена кимна.
— Бях си изгорила ръката и старият Катагус оправи раната, а пък Мари… ти беше там, когато тя ми помогна. — Посочи корема си, където белезите не се виждаха, но бяха превърнали цикъла й в крайно болезнен.
— Досега не е омаяна, а това, което ще направиш, е много по-слабо дори от най-елементарното подсилване — успокои го Даг. — Хайде, пробвай.
— Къде? — попита Ремо. — Бар разправя, че ако направиш подсилване на фермерско момиче… — Млъкна и се изчерви. Заслони се бързо.
— Я престани — скастри го Даг. — Може пък, докато наблюдавам, да открия нещо важно.
Ремо се отвори само наполовина. Зарея поглед към речната долина, за да избегне погледите на останалите. После продължи да обяснява.
— Бар разправя, че ако направиш подсилване на фермерско момиче на… на… интимните й части… — изрече последните думи с огромно усилие, — ще събудиш желанието й да е с теб.
— К’во? — ахна Ход.
— Ще й се прииска да се изтъркаля с теб в сеното — преведе Даг на езика на Ход.
— Аха — закима знаещо Ход. — Ясно.
От изражението на Фаун личеше, че не й е необходим превод. Въпреки това тя се намръщи.
— Даг, затова ли, когато се запознахме, каза, че не можеш да изцериш утробата ми, след като злината ме разкъса отвътре?
Ремо се врътна към нея, щом чу тези думи, и за пръв път спусна усета си надолу от врата й. Ококори се.
— Не — отвърна Даг. — Така са ме учили за лечението на бойното поле. За хора, които не са специално обучени да работят като лечители, е най-добре да правят подсилване на същите части на тялото, които има и раненият — както Ремо подсили носа на Ход преди малко. Тъй като нямам утроба, от която да изтегля същност, не мога да те подсиля. — Той се поколеба. Лечението, което прилагаше напоследък с помощта на призрачната си ръка — проекцията на същността, — определено не действаше по този начин. — На твое място не бих вярвал на приказките, дето ги е дрънкал Бар.
— Той не дрънка празни приказки — възрази Ремо. — Каза, че го е правил.
Даг стисна устни.
— Ти сигурен ли си?
Ремо кимна засрамено.
— Бяхме изпратени да патрулираме и преспахме в обора на един фермер. Той си падна по една от сестрите. По най-хубавата, естествено. Предизвикваше ме да ухажвам другата, но аз го заплаших, че ще го издам на шефа на патрула, и той престана да ме занимава. — След малко добави: — Почти съм сигурен, че го е правил неведнъж.
— Няма начин да е извлякъл същност от утробата си — отвърна бавно Даг. Все още не вярваше в хвалбите на Бар.
— Не, той каза, че я бил взел от… — Ремо посочи слабините си — от съответстващите части. Имал повече от достатъчно. Поне така твърдеше.
Намеси се и замислената досега Фаун.
— Тогава не е било никакво подсилване. Може би просто… нещо като галене? Знаеш ли, Даг, онова, което ви учат, може да е просто за пред младите патрулни, за да им спестят неприятностите. А пък следващото поколение, ако никой не е посмял да пробва, предава знанието като факт. Така че е напълно възможно и двамата да се окажете прави.