Даг се почеса по врата и се замисли. Може би по-късно, когато двамата останеха насаме, щеше да пробва.
— Лакът. Пробвай слабо подсилване на лакътя й.
— Добре — съгласи се Ремо; тонът му подсказваше, че ако стане нещо, Даг не бива да забравя, че той го е накарал. Отново се наведе напред.
Това подсилване, поне така му се струваше на Даг, бе съвсем същото както при Ход. Фаун потърка лакътя си, присви очи към Ремо и се усмихна спокойно.
Засега не бяха постигнали нищо.
— Добре — въздъхна Даг. — Сега е мой ред. Искаш ли да пробваш пак? Имаш ли нужда от почивка?
Ремо поклати глава.
— Не, това беше незначително.
Даг седна и отвори същността си докрай. Опита се да се абстрахира от всичко.
— И аз ще пробвам с лакътя. Застани от лявата ми страна, защото там все още се появяват проблеми.
Ремо наклони глава на една страна и разтвори устни. Заговори уплашено:
— Даг, ти имаш най-странната същност, която съм виждал. От едната страна носиш белези, от другата се появяват възли, но пък е толкова наситена, също като на лечител. При теб просто не е ясно къде да подсиля.
Даг кимна и каза:
— Тази работа се появи преди известно време. Доста отдавна. Защо не пробваш с крака? За там няма да откажа малко подсилване. — Погледна Фаун и си припомни как масажираше краката му. Тя се усмихна нежно.
Ремо се стегна, докосна десния си крак, след това и крака на Даг. Даг усети как същността преминава. Ето го! Отзвук от същността — подобен на бледа втора дъга, която понякога се появява успоредно на първата — премина между двамата и остана дори когато същността на Ремо се сля с тази на Даг. Същността на крака на Ремо отново се затвори като гъста течност.
— Видя ли? — възкликна развълнуваният Даг.
— Какво? — попита любопитно Ремо. — Според мен си беше най-обикновено подсилване.
— Ами потока от мен към теб, също като подводно течение?
— Изобщо не забелязах такова нещо.
Даг стисна разочаровано зъби. Едва се сдържа да не нападне момчето с: „Тогава се отвори по-широко, мътните те взели!“ Ремо бе най-обикновен млад патрулен. По всяка вероятност чувствителността на Даг към същността се бе развила, също като таланта му на създател. Дали някога бе експериментирал с нещо друго освен с простичките подсилвания на бойното поле? Ако Ремо наистина не бе усетил, значи нямаше да е от полза за усещанията на Даг.
Въздъхна и каза:
— Добре. Сега е мой ред. Ремо, трябва много да внимаваш. Ще започна с десния лакът на Ход, тъй като няма какво друго да подсилваме. — Фаун бе права, когато предложи да действат отделно, за да могат да сравняват.
Той протегна призрачната си ръка и отпусна слабо подсилване. Този път не се появи ехо на същността! Момчето погълна жадно подсилването и въздъхна доволно.
Ремо ахна. Сочеше куката на Даг.
— Мътните го взели! Това пък какво беше?
Даг бе забравил, че не е споменал пред Ремо за новия си талант.
— Успокой се. Това е само приз… проекция на същността. Вместо да имитира дадена част от тялото ми, тя тегли същност отвсякъде. Хохари — главната лечителка в лагера на езерото Хикори — твърди, че това било умение, характерно за създателите. При другите създатели не приема точно тази форма, но както виждаш, при мен е различно.
— Виж ти! Хм. — На Даг му се искаше младежът да не се кокори така, но той бързо се успокои и се постара да слуша внимателно.
— Ще почакам — заяви търпеливо Даг, — докато отвориш отново същността си.
Ремо преглътна. Бяха му необходими няколко минути, но най-сетне се отпусна и се отвори, както бе необходимо за Даг. Даг потърка челюстта си.
— Сега аз ще пробвам върху теб. Не наблюдавай самото подсилване, търси ехото, което може да премине от теб към мен. Бих казал, че е като подводно течение, но май прилича повече на връщане на същност, която преминава през другия с известно забавяне. Готов ли си?
Ремо кимна. Даг се наведе напред и отново протегна призрачната си ръка. Застина за миг, когато усети как същността на Ремо трепна от страх, а след това остана неподвижна. Той кимна и насочи подсилването към дясната ръка на Ремо. Този път, тъй като внимаваше, забеляза ясно как същността се връща. Лекото ехо от Ремо обаче се стопи в ръката на Даг бързо като снежинка. Даг изви вежди.
— Видях го… — започна развълнувано Ремо, след това замълча. — Ама не съм сигурен какво точно видях.
— Видя ехо на същността си. Усетих го как се плъзна в мен. Стана много по-бързо, отколкото… ами… от най-елементарно подсилване. — Подсилването, което Ремо бе направил на Даг, все още се усещаше, приятно и ясно различимо. Ехото в крака на Ремо бе почти напълно поето. Даг въздъхна дълбоко и се обърна към Фаун. Тя го наблюдаваше внимателно и очевидно се стараеше да следи какво точно става. Той кимна, за да я успокои.