— А какво ще стане с това езеро от обменена същност, ако прекалено много Езерняци започнат да поемат фермерска същност? — попита Ремо. — Какво ще стане със създателите?
Даг се замисли, после каза:
— Не знам. Тази сутрин дойдох тук, за да намеря някои отговори — и наистина успяхме! — но по всичко личи, че възникна още по-голям въпрос, на който нямам отговор.
След ново дълго мълчание Фаун се изправи, накара и останалите да станат и сгъна одеялото. По пътя мълчаха. Поне Ход бе престанал да подсмърча.
Следобед, когато бе най-топло, Даг заведе Фаун на острова, за да ловят катерици, както казаха на Хоторн. Хоторн се примоли да тръгне с тях и посегна към прашката си. Ремо, боговете да го благословят, веднага разбра кода на патрулните и задържа момчето, докато съпрузите слязат.
Не им отне дълго време, за да си намерят подходящо място. Вятърът се бе усилил и се обръщаше на северозапад, подкарал пухкави облаци. Но падината, която откриха, бе закътана; постлаха одеяла и се насладиха на усамотението и удобството.
През следващите чудесни часове Даг откри, че благодарение на все по-големия контрол над проекцията може да подсилва определени части от тялото на Фаун, които не съответстваха на неговите, въпреки че тя каза, че ефектът не бил по-добър, отколкото на призрачната ръка. Сравниха техниката няколко пъти, за да са сигурни, като Фаун много се стараеше да не се разкиска. Даг не се сдържа и също се разсмя. Така и не успя да провери твърдението на Бар за предизвикването на желание у момичетата, защото не можеше да стои заслонен около Фаун, а и цялата процедура щеше да прилича на наливането на мляко в мляко, след което човек да очаква промяна в цвета. Надяваше се подсилването на местата, засегнати от злината, да облекчи предстоящия й месечен цикъл.
— Подсилването не лекува напълно — обясни той, докато лежаха сънени, с преплетени тела, уморени от задълбоченото проучване. — То дава сили на тялото да се лекува само и да се пребори с инфекциите. Ако пораженията са прекалено големи или болестта се разпространява прекалено бързо, тогава работата на лечителя е много тежка.
Фаун извърна глава, за да покрие кожата му с целувки.
— А възможно ли е лечителят да се увлече? Може ли да отдаде толкова много същност, че да изгуби сили?
Даг поклати глава.
— Първо ще изгубиш съзнание. Не е като кървенето, което може да продължи, без ти да искаш и без да усетиш. Въпреки че изтощението може да предразположи лечителя към болестта. — Поколеба се. — Подсилването не трябва да се бърка със заключването на същността, което практикуват лечителите. Ако един създател потъне прекалено дълбоко, смеси същностите и пациентът му умре, тогава и създателят ще умре. Умиращата същност разкъсва и другата.
— Я! Интересно, дали прадедите ти не са измислили споделящите ножове точно така?
Даг се отпусна назад.
— Хм. Много е възможно, Искрице! Да, може. — „На това му се казва умно фермерско момиче.“
Тя кимна и сви вежди.
— Така или иначе, няма да е зле да си пазиш силите.
— Също както патрулните гледат да са в добра форма — отвърна замислено той.
— И обратното.
Той я целуна по косата.
— И обратното, Искрице.
На следващата сутрин Даг се събуди от целувките на Фаун. Небето бе надвиснало сиво. Фаун се надигна на лакът.
— Ти знаеш ли какъв ден е днес?
— Загубил съм представа — призна той. — Питай Бери.
— Ще я попитам. — Тя се ухили и стана да приготви закуската.
Облаците станаха още по-тъмни, но така и не заваля. „Завръщане“ си оставаше заседнала в пясъка. След като се наобядваха, Уит настоя двамата с Даг да обиколят задната част на острова. Паднали дървета и избуяла трева образуваха нещо като мост до брега и двамата тръгнаха по него предпазливо, въпреки че Даг се опита да убеди младежа, че там няма нищо. Когато се върнаха, Ремо ги посрещна и им предаде изричната заповед на готвачката да отидат да хванат риба, стига да не е като предишната. Отново се отправиха към задната част на острова и се върнаха натоварени с щуки и костури. Бо и Ход взеха улова, за да го почистят и изкормят. После Уит си направи устата за урок по стрелба. Ремо и Даг сложиха мишена, а Уит донесе лъковете и стрелите. След малко Ход и Хоторн се присъединиха, за да опитат и те, и докато всички се изморят, най-вече инструкторът, оловносивото небе съвсем притъмня и нощта се спусна.
В каютата на „Завръщане“ въздухът бе топъл и влажен, а ароматът — божествен. Даг влезе в кухнята и се оказа, че там кипи работа. Бери и Фаун пържеха риба, картофи и лук, а Уит и Бо бяха изнесли буренце бира. Откъде ли я бяха взели?