— Какво празнуваме? — попита добродушно Даг.
Фаун остави тигана, приближи се до него, изправи се на пръсти, прегърна го през врата и привлече лицето му надолу.
— Теб. Честит рожден ден, Даг! — Целуна го звучно, пред целия екипаж. Той се отдръпна и зяпна недоумяващо.
— Браво! — провикна се Уит. — Спипахме го! Той не очакваше!
— Откъде знаеш, че ми е рожден ден? — попита той. От двайсет години не бе обръщал внимание, а и не бе споменавал за рождения си ден пред никого.
— Даг! — започна нетърпеливо Фаун. — Нали го каза в кметството, когато се оженихме в Уест Блу! Разбира се, че съм го запомнила!
А пък рожденият ден на Фаун бе след шест седмици. Беше научил по същото време, а след това бе забравил. Мислеше, че по това време ще са в Греймаут, и се питаше какви ли са обичаите, когато някой фермер има рожден ден. Искаше да я зарадва и се радваше, че Уит ще е с тях, за да го разпита и да й помогне да не се чувства прекалено самотна на чуждото място. „Богове, та тя ще стане на деветнайсет!“ Даг не беше сигурен дали да се чувства стар, или просто да се зарадва, но Ремо го накара да седне, а Бо му подаде халба бира и той реши, че най-доброто решение е да се почувства добре.
Похапнаха крехка риба и картофи, които се топяха в устата, пиха бира, шегуваха се, разказваха си случки и се смяха като стари приятели. Даг се радваше, че Ремо също е на масата, и му беше приятно, че Езерняци и фермери прекарват добре и празнуват заедно.
Бирата, както се разбра, била тайно осигурена от Уит за празника на последната спирка, където продал стъклата. Тъй като бе определена за подарък, Бо не бе посмял да я пипне и много се гордееше с този факт. Началото на конспирацията, организирана от двамата Блуфийлд, бе сложено преди няколко дни. Когато всички се нахраниха, Фаун извади един вързан с красива панделка пакет. Даг го отвори. Вътре имаше чисто ново наметало с качулка, каквито носеха моряците.
— Бо ми разреши да използвам старото му за модел — обясни доволно Фаун. — Предложих да направя и на него и на Бери освен на вас двамата с Уит, ако ми намерят плат, но още не съм готова. — Във втори пакет имаше ръкав на пуловер, все още незавършен. — Следващата седмица ще свърша повече работа. Ремо ми каза, че Езерняците си подарявали нови дрехи и оръжия на рождените дни, а когато станеш патрулен — кон. Ти си имаш кон и цял арсенал, но поне ти направих още няколко стрели. Бери ми даде върхове от стомана от Трипойнт, а Хоторн имаше орлови пера. — Тя добави шест нови стрели и Даг си каза, че по-скоро ще си прехапе езика, отколкото да й обясни, че подобни подаръци са за младежите.
По стените и прозорците заплющя дъжд и Бери вдигна поглед, но тъй като вятърът не премести лодката, се отпусна на мястото си и отпи глътка бира. Даг щеше да е най-доволен да седи пред огнището и да прегръща жена си чак до сутринта, но Фаун се дръпна от прегръдката му.
— Още ли има? — попита той.
— Ремо каза, че Езерняците не правели торти за рождените си дни, но ако ще ставаш истински член на семейство Блуфийлд, трябва да ядеш торта — обясни Уит, когато Фаун отиде за тортата. — Със свещи. И това е фермерски обичай — или поне у нас беше така.
— Най-много обичам свещите. По една за всяка година — обясни Фаун, когато сложи тортата пред Даг. Тортата бе покрита с истинска гора от тънки свещички. — Направих я с джинджифил, круши и медена глазура. Вече започна да ми омръзва от ябълки, а бъчвите са пълни.
— Откъде взехте свещите? — попита Даг, очарован и изненадан. — Да не бе да са от същия склад, откъдето Уит е взел бирата?
Фаун поклати глава и тъмните й къдрици подскочиха.
— Не, там бяха прекалено големи. Направих ги сама днес следобед, восъка ми го даде Бери.
Даг извади една свещичка, завъртя я между пръстите си и я помириса. Миришеше на мед.
— Браво, Искрице, добре си се справила.
Тя се усмихна доволно.
— Сега трябва да ги запалиш, а след това да си намислиш желание. Ако ги духнеш на един дъх, желанието ти ще се сбъдне.
Даг не можеше да си представи как същността му би могла да окаже влияние върху подобно нещо, затова реши, че става въпрос за някое фермерско суеверие. Въпреки всичко му стана приятно.
— Струва ми се доста трудно.
— По-лесно е, когато си на шест, отколкото на петдесет и шест — засече го Уит.
— Да, прав си. Така е. Ще пробвам. — Някои Езерняшки създатели правеха свещи с помощта на същност и задачата бе повече от лесна, докато сега щеше да му се наложи да се понапъне. Но пък тези свещи бяха добре направени, създадени от Фаун. Бяха като брачните им върви. Той сложи свещичката на мястото й в глазурата, съсредоточи се, подготви същността си, призова най-усиленото си убеждение и прокара призрачната си ръка над бодливата повърхност на тортата. За негово огромно удоволствие с тихо просъскване се появиха петдесет и шест малки пламъчета.