Вдигна доволно глава и забеляза, че и Фаун, и Бери — стояха от двете му страни, стиснали подпалки — са зяпнали недоумяващо. Всички около масата мълчаха. Ход мигаше. Хоторн се бе опулил. Бо, изглежда, си бе глътнал езика.
— Не трябваше ли да го правя? — попита колебливо Даг.
— Аз щях да остана впечатлен, ако успееше да ги духне едновременно — призна Уит глухо.
Ремо се разсмя. Не, по-скоро изцвили, реши Даг. Щеше да се подразни, ако Ремо не бе спрял след малко, чуваше смеха на момчето за пръв път.
— Браво, Даг — похвали го Фаун. — Отсега нататък ти ще палиш свещите върху тортите за рождени дни. — Духна пламъчето на подпалката и му подаде нож.
Даг изчака Фаун да се порадва на пламъчетата, а той да се порадва на грейналото й лице — приличаше на залязващо лятно слънце над водата. Не си послужи с измама, когато духна свещите. Фаун ги извади, за да ги използва пак, и двамата с Хоторн облизаха полепналата по тях глазура. Разрязаха тортата на щедри парчета и въпреки това половината остана за закуска. След това сложиха Даг да седне пред огъня заедно с Фаун, точно както си бе представял, а Уит и останалата част от екипажа се заеха да вдигнат и измият. Дъждът барабанеше по покрива. Ход и Хоторн тормозеха Ремо да им покаже как Езерняците лъжат в игрите на късмета, а Ремо негодуваше, че нито знае как се играе, нито как се мами.
И тогава, с тихо пъшкане и ясно доловим тласък, „Завръщане“ се отдели от пясъчния нанос. Бери извика радостно, останалите изоставиха задачите си, за да завържат лодката на безопасно място някъде край острова. Задачата бе поверена на двамата Езерняци, тъй като те притежаваха способността да се движат безпроблемно в тъмното. Когато се върнаха, мокри до кости, Фаун им бе направила горещ чай, а пред огнището бе поставила затоплени кърпи. Съблякоха мокрите дрехи — освен Даг, тъй като неговите бяха предпазени от новата пелерина, — взеха нови, а онези, които имаха място, похапнаха още торта и пийнаха бира. Навън заваля и град, но здравите въжета държаха лодката добре и всички отново се настаниха пред огнището.
Бери извади цигулката и им изсвири три песни — две живи, едната бавна и жална. Нямаше достатъчно място за танци, но докато Бери си почиваше, лодкарите учеха семейство Блуфийлд на своите си песни. Хоторн настояваше, че знае всички мръсни думи.
— Да, но не ги разбираш — изръмжа Бо.
— Разбирам ги!
— Дали да не ви изсвиря песен за лека нощ? — предложи Бери.
— Още не! — възмути се Хоторн. Ход изглеждаше изтощен. Уит се бе замислил.
Ремо седеше на пода до огъня, миещата мечка спеше в скута му. Изведнъж младежът вдигна рязко глава.
— Какво? — попита тихо Даг.
— По реката се спуска Езерняк.
— В това време? — изсумтя Бо. — Тоя глупак би трябвало да е спрял някъде, ако не иска лодката му да се преобърне. При това би трябвало да я е завързал и за двата края, но за тази работа се иска акъл.
Даг се съгласи, но протегна усета си за същност. Наистина идваше Езерняк и бе измръзнал и мокър. Същностите им се докоснаха, лодката се отклони настрани и се опита да се пребори с вълните.
Ремо се ококори, остави животинчето на пода и се изправи.
— Това е Бар!
Последва глух удар и някой задумка с юмрук по корпуса.
— Ремо, глупако! — прозвуча дрезгавият глас на Бар. — Мътните да те вземат дано! Знам, че си тук! Ела да ми помогнеш, преди да замръзна под тоя проклет дъжд!
16.
Ремо грабна фенера и хукна навън под бруления от вятъра дъжд заедно с Даг и Уит. Уплашеният Ход застана до Бо, докато старецът не му нареди остро или да излезе, или да престане да виси на вратата като някой малоумник. Едва тогава Ход се прибра. Хоторн подскачаше нетърпеливо до Ход; миещата мечка се шмугна сред товара. Бери прибра цигулката и я пъхна под койката си.
Гласовете навън спореха разгорещено. Даг успешно надвика останалите:
— Просто я вържи за парапета. Ще мислим утре сутринта. Малко повече вода няма да ни дотежи чак толкова. И без това сме почти потънали.
Чу се ново трополене и приглушени ругатни. Уит отвори вратата и нахвърля вътре постелка, торба, лък и колчан, който изпадна от одеялото, плюс две торби, пълни с дрехи, вече подгизнали. Ход ги събра на купчина. Уит влезе, последван от Даг и един съвсем мокър Езерняк, когото Фаун не познаваше. Ремо влезе последен, с фенера. Остави го на кухненската маса, след това се облегна на вратата и скръсти ръце. Беше много сериозен.