Непознатият застана пред огнището. Дишаше тежко, напълно изтощен от напрежение и студ. Косата му бе провиснала и залепнала за челото. Сигурно щеше да е тъмноруса, когато изсъхнеше. Той свали подгизналото яке от еленова кожа от широките си рамене, след това го стисна, сякаш не знаеше къде да го сложи. Изглеждаше объркан. Намръщи се, когато видя екипажа на „Завръщане“ — някои го наблюдаваха със съмнение, други със страх.
Значи това беше Бар. Фаун се опита да не го намразва от първия миг само заради разказа на Ремо за фермерското момиче. Подобно прелъстяване, ако наистина се бе случило, можеше да е по желание и на двете страни. Освен това Бар бе проявил достатъчно смелост, за да спаси лодкарите от удавяне в Рифъл. Може би просто обичаше вълненията, макар в момента да изглеждаше доста разстроен.
Очевидно продължиха започнатия отвън разговор, защото новодошлият погледна Ремо.
— Страхувах се, че няма да ви настигна още сто мили.
— Защо изобщо се опитваш да ме настигнеш? — попита грубо Ремо.
— Как така защо? Аз съм ти партньор.
— Вече не си. Нали си тръгнах.
— Да, без да кажеш и дума на никого! Ама и Иси ме въртяха на шиш цял час. Като че ли знаех. Откъде можех да знам? Да не би по магически път? Длъжник си ми заради тази работа, а и защото гребах цели триста мили цели три дни, за да те догоня.
— Ако идваш от Пърл Рифъл, значи си минал към двеста, освен ако не си заобикалял — отбеляза Бери, стоеше с ръце на кръста и гледаше новодошлия с огромно съмнение.
Бар не обърна внимание на думите й.
— Колкото и да са, бяха прекалено много. Но нали ги минах. — Той разкърши рамене така, че изпукаха, метна якето на камъните пред огнището, след това пристъпи по-близо до огъня, приклекна и опря ръце на коленете си. Имаше хубави ръце, забеляза Фаун, въпреки че в момента бяха подути от студа и гребането. — Да ти призная, радвам се, че не те открих да се носиш по вълните. Можем да тръгнем още утре сутринта.
— Къде? — попита намусено Ремо.
— В Пърл Рифъл, тъпоумнико. Ама каза, че ще ни върне в патрула. — Бар се ухили.
Ремо стисна устни.
— Нямам намерение да се връщам.
— Трябва! Ама и Иси ме накълцаха на парчета, като че ли аз бях виновен, че си избягал!
— Че то си беше точно така — отвърна непреклонно Ремо.
— Вече е минало. Важното е, че ако те върна, всичко ще бъде простено. Не казвам, че известно време няма да е напечено, но рано или късно някой ще си навлече гнева на Ама и тя ще го насочи в друга посока. Винаги става така. — Той намигна и се ухили. Сигурно си въобразяваше, че по този начин излъчва чар, но очевидно номерът не мина.
— Не и този път.
— Ремо, говориш глупости. Че къде другаде можеш да отидеш?
— Ще продължа надолу — отвърна Ремо и кимна към Бери. — Капитан Бери, чиято каюта оливаш с вода, може да те остави да спиш вътре, ако я помолиш любезно. Утре сутринта поемаш обратно, а аз — в другата посока. Това е.
— Не може така, Ремо. Ако не те върна жив и здрав, Ама се зарече да ме разкара от патрула завинаги! Не се шегувам!
Фаун започваше да разбира. Значи Бар не се притесняваше единствено за партньора си. Бе дошъл, за да спаси собствената си кожа.
Ремо започваше да се вбесява.
— Аз също!
Бар го гледаше с огромното недоумение на човек, който цял живот е разчитал на чара си, а ето че в този момент чарът бе престанал да действа.
Даг наблюдаваше отстрани, без да каже и дума, но преди да подновят безсмисления си спор, се намеси:
— Вземи да си изсушиш оръжията, патрулен. Лъкът ти ще се изметне от влагата.
Бар махна презрително с ръка, сякаш искаше да покаже, че не му е приятно да го прекъсват и погледна недоволно Даг.
— А пък ти, Даг Ред Блу или каквото ти е там името, Ама искаше да разбере дали не си въвлякъл Ремо в тази работа. Знаех си аз, че така е станало!
Ремо изсумтя презрително.
— Казах й, че не сте се виждали от онзи ден в шатрата на патрулните. Тя обаче не ми повярва. — И продължи с горчивина: — Не ми повярва на нито една дума.
Ремо заговори с нескрит сарказъм.
— Защо така, Бар? Как е възможно някой да не ти повярва?
Преди Бар да успее да отговори, Бери и Даг се спогледаха и капитанът пристъпи напред.
— Време е екипажът да си ляга, патрулен, а ти изцапа предостатъчно. Ако искаш, можеш да похапнеш от онова, което остана от вечерята ни, а после да си постелеш пред огнището. Ако двамата имате намерение да продължите да се дрънкате, слизайте на брега и ако желаете продължете до утре. Ваша си работа, но решавайте веднага.